Мери Пат си повтаряше мислено всичко, което й предстоеше да направи. Предавайки завитата снимка, тя ще съумее да прибере касетката, която ще пъхне в ръкавицата. После ще се наложи да предаде сигнала — тя ще прокара задната част на китката, пъхната в ръкавица, по челото, сякаш за да изтрие потта от лицето си, и ще си почеше веждата. Това е знак на опасност, указание за необходимостта от евакуация. Тя се надяваше, че КАРДИНАЛА ще прояви внимание и ще забележи нейните жестове. Още нито един път не й се бе налагало да предаде този сигнал, а Ед бе предложил веднъж на КАРДИНАЛА да бъде изведен, ала той отклони предложението. Мери разбираше причината за отказа много по-добре от мъжа си — в края на краищата тя сама бе започнала работа за ЦРУ, ръководейки се повече от чувствата, отколкото от разума. Но даже тя разбираше, че е време КАРДИНАЛА да излезе от играта — всичко си има начало и край. Този агент бе снабдявал с информация Запада още по времето, когато Мери Пат е започвала да си играе на кукли.
Ето я и сградата. Ед се насочи към бордюра, колата заподскача по дупките и спря. Мери Пат стисна в ръка пакета и посегна към ръчката, за да отвори вратата. Мъжът й я потупа одобрително по крака: успех.
— Фолеева току-що излезе от колата и се насочва към страничния вход — чу се един глас по радиото. Ватутин се усмихна, чувайки как един от хората му русифицираше чуждестранно име. Мина му през ум идеята дали не е по-добре да излезе в коридора с автоматичния си пистолет, ала веднага се отказа от нея. Двете му ръце трябваше да бъдат свободни, да, защото оръжието може да произведе случаен изстрел. Сега не беше време да предизвиква съдбата.
— КАК ще протече предаването? Имате ли предположения? — попита той.
— Аз бих направил това, без да се спирам, просто мимоходом — подхвърли един от хората му.
Ватутин кимна в знак на съгласие. Безпокоеше го, че не а да инсталират камера в коридора — това се оказа прекалено сложно от техническа гледна точка. Често се случваше така при трудните и важни разследвания. Умните и хитри агенти по правило са много предпазливи. Човек не може да си позволи да ги разтревожи, а Ватутин знаеше, че американците са вече нащрек. И не просто нащрек, дори вземаха мерки — бяха убили един от своите агенти на сточната гара в автозавода.
За щастие сега на почти всички външни врати на московските жилища се поставят шпионки. Ватутин мислено благодари на престъпния свят в града за растящия брой обири и кражби по домовете, заради които на тази врата вече бе инсталирана шпионка и служителите от техническия отдел просто я замениха с една специална, позволяваща да бъде наблюдаван почти целият коридор. Полковникът сам застана на шпионката.
Трябваше да сложим микрофони и по стълбищата, каза си той. Дано ми послужи като урок за следващия път. Не всички вражески агенти използват асансьор.
По физическа подготовка Мери Пат отстъпваше на съпруга си. Тя се спря на една площадка, погледна нагоре и надолу по стълбата и напрегнато се заслуша за някакви странични звуци, докато сърцето й постепенно се успокояваше. След миг тя погледна електронния си часовник. Време е.
Тя отвори вратата и се озова точно в средата на коридора.
Е, Михаил Семьонович, надявам се, че вчера не сте забравили да си сверите часовника.
Това е за последен път, полковник. За бога, умолявам ви, обърнете този път внимание на сигнала за опасност. После ще ви изслушат във Фермата и синът ми ще има възможност да се запознае с един истински руски герой…
Боже, да можеше да ме види сега дядо ми…
Мери Пат никога не бе идвала в тази сграда, никога не бе извършвала предаване в този коридор. Но идеално познаваше обстановката. Тя бе отделила двадесет минути за разучаване плана на етажа и помнеше наизуст разположението на вратите. Вратата на КАРДИНАЛА… ето тази!
Настъпва моментът. Сърцето й подскочи, когато видя, че на десет метра от нея се отваря една врата.
Ето това е професионалист! — помисли си Мери Пат. Но тогава се случи нещо, което я прободе като леден кинжал.
При звука, който се раздаде, очите на Ватутин се разшириха от ужас. Бравата на вратата на апартамента, в който се намираше полковникът, явно е била монтирана с типичното за Русия качество и с половин милиметър не съвпадаше с гнездото. Когато Ватутин завъртя леко дръжката, готвейки се да изскочи, езичето гръмко щракна.
Мери Пат дори не забави крачка. Професионалната подготовка я ръководеше като компютърна програма. На вратата тя видя шпионка, която току-що бе тъмна и изведнъж просветля.
Там зад вратата има някой. Този човек току-що мръдна. Той превъртя ключалката.