16.
ОЦЕНКА НА ЩЕТИТЕ
— Трябва да се даде висока оценка на човека, който веднага се е озовал в посолството и е изпратил телекс — каза най-накрая Ритър. — Посланикът се е обърнал с протестна нота в тяхното Министерство на външните работи още преди руснаците да бяха съобщили за ареста „заради дейност, несъвместима с дипломатическия статус“.
— Да, ако това е изобщо утешение — мрачно отбеляза Гриър.
— Тя ще се завърне след едно денонощие или даже по-скоро — продължи Ритър. — Вече са ги обявили за „персона нон грата“ и ще пристигнат с първия полет на „ПанАм“.
Райън се въртеше тревожно на стола си. А какво ще стане с КАРДИНАЛА, недоумяваше той. Господи, те ме посветиха в дейността на този суперагент само преди една седмица… Руснаците нямат върховен съд, който би затруднил изпълнението на смъртната присъда.
— Има ли някаква възможност да го разменим за някого — попита Джак.
— Шегуваш се, момчето ми. — Ритър стана и се приближи към прозореца. В три часа сутринта площадката на ЦРУ за паркиране на автомобили беше почти празна, само няколко коли стояха сред купчините неразчистен сняг. — Не разполагаме с достатъчно голям заловен руски агент, за да можем да преговаряме за по-меко наказание. Няма никаква надежда да го пуснат дори в замяна на свой резидент, какъвто ние нямаме, разбира се.
— Значи той е мъртъв и сведенията пропаднаха заедно с него.
— Да, точно това е положението — съгласи се съдията Мур.
— А ако се обърнем за помощ към съюзниците? — предложи Райън. — Сър Базил може да има нещо полезно.
— Райън, ние с нищо не можем да му помогнем. — Ритър се обърна, за да излее гнева си върху най-близката цел, която му падна на мушката. — Той е мъртъв — да, естествено все още диша, но все едно — мъртъв е. След месец, два или може би три ще бъде публикувано съобщение, ние ще го потвърдим с помощта на други източници и тогава ще отворим бутилка, за да пийнем за вечна му памет.
— А какво ще правим с „Далас“? — попита Гриър.
— За какво става дума? — учуди се Джак.
— Това не ви засяга — отвърна Ритър, доволен, че срещу себе си има такава добра мишена. — Да се връща в разпореждане на флота.
— Добре. — Гриър кимна. — Може да се предполага, че ще имаме сериозни неприятности. — Съдията Мур хвърли на адмирала раздразнен поглед. На него се падаше да разговаря с президента за последствията от инцидента.
— А вие какво смятате, Райън?
— Имате предвид преговорите по ограничаване на въоръженията? — Джак сви рамене. — Всичко зависи от това, каква позиция ще изберат. Те имат на разположение различни варианти и ако някой ви каже, че може да предвиди на кой ще се спрат, този човек е лъжец.
— Приятно ми е да чуя мнението на истински експерт — забеляза Ритър.
— Сър Базил счита, че Герасимов ще опита да заеме мястото на върха. Всъщност той може да се възползва от този случай в свой интерес — спокойно забеляза Райън, — но ми се струва, че сега, когато Нармонов съумя да вкара в състава на Политбюро свой четвърти поддръжник, неговото политическо влияние нарасна доста. Следователно той може да избира пътя, по който ще се върви: да покаже на партията своята сила, стремейки се към укрепването на мира. Ако пък изпитва по-голяма политическа неувереност, отколкото на мен ми се струва, може да поиска да укрепи своето влияние в партията, като ни заклейми като непоправими врагове на социализма. Дори да съществува начин да се оцени вероятността за избора на единия или другия вариант — изключвайки простото гадаене, — то аз не го знам.
— Тогава хващайте се за работа — разпореди се съдията Мур. — На президента ще му трябва нещо по-определено, една достатъчно солидна база, върху която да се опре, преди Ърни Алън да започне разговорите относно възможността да се обсъди стратегическата отбранителна инициатива.
— Слушам. — Джак стана. — Съдия, смятате ли, че руснаците ще съобщят за арестуването на КАРДИНАЛА?
— Това е сложен въпрос — отговори Ритър.
Райън се запъти към вратата и отново се спря.
— Момент! — каза той.
— Какво има още? — попита Ритър.
— Вие казахте, че посланикът се е обърнал с протест още преди Министерството на външните работи да публикува декларацията.