— Да, Фоли е действал много бързо и е успял да ги изпревари.
— Въпреки цялото ми уважение към господин Фоли, никой не може да действа толкова бързо — забеляза Райън. — Според обичая съобщението, предназначено за пресата, е трябвало да бъде отпечатано още преди арестуването.
— Е и какво? — поинтересува се адмирал Гриър.
Джак се върна на мястото си при тримата.
— Ами това, че министърът на външните работи е човек на Нармонов, нали? И маршал Язов в Министерството на отбраната — също. Те не знаеха за случилото се — поясни Райън. — Бяха толкова изненадани, колкото и ние.
— Глупости — изсумтя Ритър. — Те не постъпват така.
— Така смятате вие, сър. — Джак беше уверен в своята правота. — Имате ли доказателства, които потвърждават гледището ви?
Гриър се усмихна.
— Засега нямаме такива доказателства.
— По дяволите, Джеймс, аз знам, че той…
— Продължавайте, доктор Райън — рече съдията Мур.
— Ако тези двама министри не са знаели какво става, случаят придобива различна окраска, не е ли така? — Джак седна на облегалото на креслото. — Добре, да предположим, че за нас е ясно защо не са предупредили Язов за предстоящия арест: КАРДИНАЛА е неговият най-близък помощник. Но защо са държали в неведение външния министър? При такива обстоятелства трябва да се действа бързо, да се съобщи веднага на пресата за сензационното произшествие — дяволски сигурно е, никой няма да пожелае противниковата страна първа да оповести на света за случая.
— Ти какво мислиш, Боб? — обърна се към Ритър директорът на ЦРУ.
Заместник-директорът на Централното разузнавателно управление по оперативната работа не изпитваше никак топли чувства към Райън. Според него Джак се бе придвижил твърде високо и прекалено бързо — но въпреки това Боб Ритър беше честен човек. Той седна и отпи глътка кафе.
— В това, което говори този младеж, може би има зрънце истина. Налага се да проверим някои подробности, но ако те се потвърдят… тогава ще излезе, че всичко това не е просто разследване на Второ главно управление.
— А твоето мнение, Джеймс?
Заместник-директорът на ЦРУ по разузнаването кимна в знак на съгласие.
— В този случай се откриват ужасяващи възможности — забеляза той.
— Напълно вероятно е да става дума не просто за загуба на ценен агент, който ни е снабдявал с важна информация — продължи Райън, обмисляйки случилото се. — КГБ може би използва този случай за постигането на политически цели. Единственото, което не разбирам, е — на кого разчита да се опре Герасимов. В групата на Александров има трима надеждни съюзници, докато Нармонов сега се радва на подкрепата на четирима, включително на новия член на Политбюро — Ванеев…
— По дяволите — изстреля ядосано Ритър. — Когато арестуваха дъщеря му, ние предполагахме, че или не са съумели да я пречупят — нали казват, че изглежда нормално, — или пък баща й заема прекалено висок пост, за да…
— Шантаж — обади се и съдията Мур. — Ти беше прав, Боб. А Нармонов дори не подозира за това. Трябва да се отдаде дължимото на Герасимов — този кучи син умее да гледа няколко хода напред… Ако нещата стоят именно така, то фракцията на Нармонов се намира в малцинство, а той не знае за това. — Мур замълча и се намръщи. — Ето какво ще ви кажа: ние разсъждаваме като дилетанти.
— Затова пък скалъпихме великолепен сценарий. — Райън за малко не се усмихна, стигайки до логичния извод. — Може да се окаже, че сме успели да свалим първото съветско правителство, което през последните тридесет години е направило опит да либерализира собствената си страна. — Какво ли ще пишат вестниците за всичко това? — запита се Джак. Не се съмнявам, че няма да успеем да го запазим в тайна. Такава сензация неизбежно ще изтече в пресата и ще стане достояние на обществеността.
— Ние знаем е каква дейност се занимавате, известно ни е от колко време. Ето ги доказателствата. — Капитанът подхвърли снимките на масата.
— Хубави снимки — съгласи се Мери Пат. — А къде е представителят на моето посолство?
— Не сме длъжни да позволим на когото и да било да разговаря с вас. Можем да ви държим толкова, колкото пожелаем. Ако потрябва — и години — добави зловещо служителят на КГБ.
— Слушайте, господине, аз съм американка, разбирате ли? Съпругът ми е дипломат. Той има дипломатическа неприкосновеност, която се разпростира и върху мен. Вие ме смятате за празноглава домакиня и затова мислите, че е възможно тъй безцеремонно да се обръщате към мен, за да ме уплашите и накарате да подпиша това идиотско признание, сякаш съм някаква шпионка. Не се надявайте на това. Не се съмнявам, че правителството на САЩ ще съумее да ме защити. Що се отнася до тази хартийка, можете да я намажете с горчица и да я изядете. Бог ми е свидетел — храната тук е толкова лоша, че малко целулоза няма да ви навреди — забеляза тя. — И вие смеете да твърдите, че този добър възрастен мъж, на когото носех снимката, е също арестуван? Тогава всички тук сте полудели.