— Ще ти отговоря положително на този въпрос, но всичко останало ще ти разкаже съдията. Извинявай, но нямам достъп до цялата операция, а само до част от нея.
— При това съвсем наскоро, готов съм да се обзаложа.
— Да — кимна Джак и превключи скоростта, като излезе от района на аерогарата на шосето…
— Тогава да видим можеш ли все още правилно да оценяваш ситуацията, сър Джон.
Райън се усмихна и се отби вляво по скоростната лента, за да изпревари някакъв камион.
— Аз се занимавах с подготовката на доклада относно преговорите по разоръжаването на основата на разузнавателните данни. Сега ми е възложено да проуча политическата уязвимост на Нармонов, доколко здраво се крепи той на върха. Ако не греша, ти долетя именно по тази причина.
— А пък ако аз не греша, вашата операция е предизвикала нещо изключително сериозно.
— Ванеев ли?
— Точно така.
— Господи! — Райън за миг отклони погледа си от пътя и погледна шефа на английското разузнаване. — Надявам се, че ти имаш някаква представа, защото ние не знаем какво да правим, дявол да го вземе. — Той вдигна скоростта до сто и десет километра в час и след петнадесет минути автомобилът влезе в Ленгли. Остави колата в подземния гараж и заедно със сър Базил Чарлстън се качи с асансьора, отреден само за високопоставени лица, на седмия етаж.
— Здравей, Артър — поздрави се сър Базил Чарлстън с директора на Централното разузнавателно управление. — Рядко се случва да ме вози шофьор с рицарско звание дори в Лондон.
Главата на СИС се настани в един фотьойл, докато Райън се обади по телефона на заместник-директорите, за да съобщи за пристигането на госта.
— Здравей, Баз — каза Гриър, влизайки в кабинета на съдията Мур. Ритър само махна приветствено с ръка. Всички неприятности бяха предизвикани от неговата операция. Райън седна на най-неудобния стол, който оставаше незает.
— Бих желал да се запозная с конкретните обстоятелства на провала — пристъпи направо към същността на работата Чарлстън, без да изчака дори да му сервират обичайното кафе.
— Арестували са един наш агент. Той заемаше висок пост.
— Затова ли са излетели за дома семейство Фоли? — усмихна се Чарлстън. — Не знам с какво са се занимавали, но когато ги изгонват от такава възхитителна страна, ние обикновено си правим извод…
— Още не ни е известно от какво е предизвикано това — забеляза Ритър. — Сега техният самолет извършва кацане във Франкфурт, после ще минат още десет часа, преди да можем да ги изслушаме. Те ръководеха един наш агент…
— Който е помощник на маршал Язов — полковник М. С. Филитов. Ние успяхме да го установим. Колко време е работил за вас?
— Завербува го един от нашите хора, който също бе полковник.
— Да не би да имате предвид… Олег Пенковски? Що за дяволска работа! — Чарлстън явно бе изумен, забеляза Райън. Това рядко се случваше. — Още оттогава?
— Още оттогава — кимна Ритър. — Обаче все пак го разкриха. Да, той работи прекалено дълго.
— А тази Ванеева, която ние прехвърлихме към вас в качеството на куриер, е била част от канала…
— Да. Впрочем в този канал за връзка тя не е контакт с нито един от неговите краища. Известно ни е, че вероятно е била арестувана, но сега отново се е върнала в Госплан, където работи. Още не сме извършили проверка, но…
— А ние я извършихме, Боб. Нашият човек ни докладва, че тя някак си се е променила. Той съобщава, че настъпилите изменения трудно се поддават на описание, но е невъзможно да не бъдат забелязани. Всичко това напомня за нещата, описани в поостарелите разкази на Оруел — промиване на мозъци и тем подобни. Нашият човек е забелязал, че тя е свободна — доколкото това е възможно там, — и го обяснява с влиянието на баща й. После разбрахме, че в Министерството на отбраната е станал огромен скандал: арестуван е личният помощник на Язов. — Чарлстън спря за миг, за да си разбърка кафето. — Ние имаме източник в Кремъл, когото най-грижливо пазим. Научихме, че председателят на КГБ Герасимов през миналата седмица е провел неколкочасов разговор с Александров при доста необичайни обстоятелства. Същият източник ни предупреди, че Александров всячески се стреми да попречи на по-нататъшното развитие на перестройката. Е, всичко е ясно, нали? — зададе риторичен въпрос Чарлстън. Действително всичко беше ясно за всеки от присъстващите. — Герасимов е принудил един член на Политбюро да премине на негова страна, който се считаше за лоялен спрямо Нармонов, съумял е поне да компрометира министъра на отбраната и прекарва много време с човека, който иска да измести Нармонов. Боя се, че вашата операция е дала тласък на събития, които могат да имат най-плачевни последици.