— И не само това — добави директорът на ЦРУ. — Нашият агент се подготвяше да ни предаде сведения за съветските изследвания в областта на стратегическата отбранителна инициатива. Не е изключено руснаците да са успели да направят гигантска крачка напред.
— Великолепно — забеляза Чарлстън. — Предстои ни връщане към неприятното старо време, само че терминът „ракетната пропаст“ ще съответства на действителността, нали? Прекалено стар съм, за да си сменям политическите възгледи. Много жалко. На вас, разбира се, ви е известно за изтичането на информация от вашата собствена изследователска програма.
— Да — отвърна съдията Мур с непроницаемо лице като на стар покерджия.
— Герасимов го е казал на Александров. За съжаление не разполагаме с никакви други подробности с изключение на това, че КГБ го счита за изключително важно.
— При нас постъпиха сигнали. С тези въпроси се занимават компетентните органи.
— Е добре. Техническите проблеми обикновено се оправят от само себе си. Но възникващият политически проблем мъничко безпокои премиера. Неприятности възникват дори тогава, когато съдействаме за падането на правителството, което бихме желали да свалим, но да го направим по чиста случайност…
— Нас също ни тревожат възможните последици от този скандал, Базил — забеляза адмирал Гриър. — Но не виждаме какви мерки можем да предприемем, за да променим създалата се ситуация.
— Бихте могли да се съгласите с предложените от руснаците условия по договора — посъветва Чарлстън. — Тогава положението на Нармонов ще се укрепи достатъчно, за да може да се отърве от Александров. Във всеки случай такава е неофициалната позиция на правителството на нейно величество.
Това е и истинската причина за твоето посещение при нас, сър Базил, помисли си Райън. Той повече не можеше да мълчи.
— Тогава ще бъдем принудени неразумно да ограничим нашите изследвания в областта на СОИ и да съкратим броя на бойните глави, като си даваме сметка, че руснаците стремително усъвършенстват своята програма за звездни войни. Не мисля, че това ще бъде разумно решение на проблема.
— А едно правителство начело с Герасимов ще бъде ли разумно решение?
— Не е изключено — както и да се случи — да бъдем принудени да се примирим с това — отговори Райън. — Аз вече завърших оценката на позицията относно преговорите по ограничаване на въоръженията. Моята препоръка е да не се правят допълнителни отстъпки.
— Писменият документ винаги може да се промени — напомни Чарлстън.
— Сър, аз се придържам към едно твърдо правило: ако нещо се подготвя от мое име, там се излага моето мнение, а не гледището на този, който ми диктува какво следва да се напише в тоя документ — настоя Райън.
— Не забравяйте, господа, че аз съм ваш приятел. Бъдещата съдба на съветското правителство има несравнимо по-голямо значение за Запада, отколкото временното ограничаване на една от вашите отбранителни програми.
— Президентът няма да се съгласи — поклати глава Гриър.
— Може би той няма да има и друг изход — забеляза съдията Мур.
— А не е ли възможно да се намери и по-друго решение? — каза Райън.
— Само едно: ако успеете да свалите Герасимов. — Това бе гласът на Ритър. — Ние не можем да окажем на Нармонов никаква непосредствена помощ. Дори и ако допуснем, че се вслуша в нашите предупреждения — а той по всяка вероятност няма да стори това, — ние само ще увеличим съществуващата опасност с нашата намеса в техните вътрешни работи. Ако останалите членове на Политбюро надушат нещо нередно… мисля, че това може да доведе до една малка война.
— Какво ще стане, ако успеем да направим това? — попита Райън.
— Какво именно? — поинтересува се Ритър.
17.
ЗАГОВОР
Ан пак пристигна в „Евини листа“ по-рано, отколкото обикновено, забеляза собственичката на магазина. С обичайната си усмивка избра една рокля и се запъти към пробната. Минута по-късно тя се озова пред високите в цял ръст огледала и още по-равнодушно от обикновено изслуша обичайните комплименти — колко добре изглежда в новата рокля. И този път Ан се разплати в брой, като не забрави да се усмихне обаятелно на любезната жена, преди да напусне магазина.
Когато седна в колата, усмивката изчезна от лицето й. Капитан Бизарина си позволи този път да наруши едно основно правило на професията — тя отвори капсулата и прочете съобщението. Тутакси последваха кратки, но изключително гадни ругатни. Бележката се състоеше само от едно листче. Бизарина запали цигара с газовата си запалка, после изгори бележката в пепелника на автомобила.