— Колко много работа — и всичко на вятъра — каза Райън след няколко секунди. — Те не възнамеряват да вземат под внимание моите препоръки.
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, че проклетият Ърнест Алън придума президента да направи въпроса за стратегическата отбранителна инициатива предмет на преговорите — Много воля и професионална сдържаност бяха нужни на Платонов, за да не трепне при тези думи. Райън продължи:
— Всичко е напразно. Те не се съгласиха с моите аргументи, и то заради тази идиотска борсова операция. Управлението не ме поддържа така, както би трябвало. Подхвърлят ме на тези шибани кучета, а аз не мога да направя нищо, по дяволите, за да постигна своето. — Джак пъхна в устата си последния залък от сандвича.
— Винаги могат да се предприемат мерки — посъветва Платонов.
— Да си отмъстя ли? Мислил съм за това. Бих могъл да се обърна към вестниците, но „Вашингтон пост“ възнамерява да публикува статия за разследването, проведено от комисията по ценните книжа и борсовите операции. Някой от Конгреса настройва всички срещу мен. Мисля, че е Трент. Бас държа, че той е насочил снощи към мен това копеле, репортера. Ако се опитам да разкажа истината, кой ще ме чуе? Боже, Сергей, дори сега, като седя тук и разговарям с теб, аз подлагам задника си на голяма опасност.
— Защо?
— Не се ли сещаш? — Райън си позволи усмивка, която обаче бързо помръкна. — Каквото и да става, няма да вляза в затвора. По-добре да умра, отколкото да бъда опозорен. Дяволите да го вземат, аз съм рискувал живота си; когато се е налагало, поставял съм всичко на карта. Ти си запознат с някои неща, но не знаеш за едно. Представяш ли си, аз съм рискувал живота си за своята страна, а те искат да ме пратят в затвора!
— Може би ще успеем да ти помогнем.
Най-после предложението дойде, помисли си с облекчение Райън.
— Как? Като ми предоставите политическо убежище ли? Ти сигурно се шегуваш. Наистина ли мислиш, че ще мога да живея във вашия работническо-селски рай?
— Не, но ако имаме достатъчно интерес, бихме могли да променим създалото се положение. В съда ще трябва да се явят свидетели. С тях може да се случи нещо…
— Не ми пробутвай тези глупости! — Райън се наведе напред. — Ние не се занимаваме с „мокра“ работа във вашата страна, вие — в нашата.
— Всяко нещо си има цена. Сигурно го знаеш по-добре от мен. — Платонов се усмихна. — Например „провалът“, за който спомена господин Трент снощи, за какво става дума?
— Откъде да знам за кого работиш? — нервно попита Райън.
— Какво? — Платонов беше явно изненадан. Джак го забеляза въпреки главоболието.
— Ти искаш да ви заинтересувам, нали? Имай предвид, че си залагам главата. И не си мисли, че това е толкова лесно само защото вече съм го правил веднъж. Ние имаме агент в московския център. Той заема много висок пост. А сега е твой ред — какво ще получа аз в замяна на неговото име?
— Свободата — отговори Платонов без колебание. — Ако той действително е такъв голям човек, готови сме да заложим много. — В течение на цяла минута цареше тишина. Те втренчено се гледаха един друг, сякаш играеха карти, сякаш мизата включваше всичко, което притежават — и сякаш Райън знаеше, че държи бита карта. Платонов не откъсваше поглед от очите на американеца и с удоволствие разбра, че печелеше партията.
— В края на седмицата излитам за Москва — стига само тази история с борсата да не попадне в пресата, защото тогава с мен е свършено. Това, което ти разказах, приятелю, няма да тръгне по обичайните канали. Единственият човек, в когото съм сигурен е Герасимов. Само в него не се съмнявам. Сведенията ще бъдат предадени лично на председателя на КГБ, в противен случай няма сделка.
— А защо трябва да повярвам, че ти е известно името на агента? — Платонов притискаше Райън, но внимателно.
Сега дойде ред на Джак да се усмихне. Неговият коз се оказа асо.
— Името на агента не ми е известно, но аз съм запознат с постъпващата от него информация. След като ви съобщя съдържанието на четири донесения, изпратени от „Диригента“ — това е неговият псевдоним, — вашите следователи сами ще се справят с останалото. Ако твоето донесение бъде отправено по обичайните канали, вероятно ще ме пречукат още преди да съм се качил на самолета. Сега разбираш какъв висок пост заема той. Но как мога да съм сигурен, че ще удържиш на думата си?