— В разузнаването човек трябва да си изпълнява ангажиментите.
— Тогава предай на своя председател, че искам да се срещна с него. Нека той да организира срещата. На четири очи и без фокуси.
— Да се срещнете с председателя? Но председателят не…
— В такъв случай ще наема по-добър адвокат и ще рискувам да попадна в съда. Не се каня да ида в затвора за държавна измяна — такъв вариант също не ме устройва. Това са моите условия, другарю Платонов — завърши Райън. — Приятен ден.
Джак стана и тръгна към изхода. Платонов не го последва и си остана на масата. Той се огледа настрана и откри своя охранител, който му даде знак, че не са били наблюдавани.
Сега Платонов трябваше да вземе решение: да вярва ли на Райън. От сведенията на Касий следваше да се направи извод, че Райън е искрен.
Платонов ръководеше действията на агента с псевдоним Касий от три години. Информацията, постъпваща от Питър Хендерсън, винаги се оказваше достоверна. Руснаците се възползваха от тази информация, за да проследят и арестуват един полковник от ракетните войски със стратегическо предназначение, работещ за ЦРУ, получиха безценни стратегически и политически сведения и даже имаха достъп до ултрасекретна американска аналитична информация по „Червеният октомври“ в миналото… не, през по-миналата година, да, разбира се, през по-миналата година, точно преди Доналдсън да излезе в оставка. А сега Касий работеше в Централното контролно-ревизионно управление и получаваше наведнъж сведения от два източника. Той имаше пряк достъп до поверителна информация, свързана с отбраната на страната, и съумя да запази всичките си политически връзки в Конгреса. Преди известно време Касий им съобщи, че се разследва дейността на Райън на фондовата борса. По онова време това бе само един слух и никой не пожела да го вземе на сериозно. Американците непрекъснато се разследват помежду си. При тях това е един вид национален спорт. После на Платонов пак му съобщиха за същото и най-накрая стана скандалът между Райън и Трент. Възможно ли е това?…
Агент на ЦРУ във висшия ешелон на КГБ, помисли си Платонов. Разбира се, съществуваше определен начин за предаване на особено важни сведения непосредствено на председателя на КГБ. В Комитета за държавна сигурност бяха готови да посрещнат всякакви евентуалности, ала след като Платонов изпратеше такова шифровано съобщение, то щеше да бъде поставено под особен контрол. Само намек за това, че ЦРУ има агент сред самата върхушка на КГБ, и…
Обаче съществуваше още едно съображение.
Веднъж глътнал въдицата и влязъл в контакт с КГБ, доктор Райън завинаги ще ни принадлежи. Може би той не разбира, че еднократният обмен на информация е невъзможен, толкова ли е обезумял, та да се надява, че повече… Не, по-вероятно е той да е в такова отчаяно положение, че дори и да не мисли за това. Какъв вид информация бихме могли да получаваме от него?
Специален помощник на заместник-директора на ЦРУ по разузнаването. Почти цялата разузнавателна информация би трябвало да преминава през него. Да се завербува толкова ценен агент — такова нещо не се бе е случвало от времето на Филби, а то бе станало преди петдесет години.
Ала достатъчно ли е важно това, за да се нарушат правилата? — запита се Платонов, допивайки кафето. Доколкото той си спомняше, КГБ не бе нарушавало съществуващото джентълменско споразумение между двете тайни служби — нито веднъж на територията на САЩ не бе извършен нито един акт на насилие. Обаче доколко трайни може да се окажат правилата, когато в перспектива се очертава такава приказна плячка? Какво толкова, ако един американец — или двама — претърпят автомобилна катастрофа или получат инфаркт? Това също трябва да бъде одобрено от председателя на КГБ. Платонов щеше да изложи своите съображения и да подкрепи подобни мероприятия. Той не се съмняваше, че неговото предложение ще бъде одобрено.
Дипломатът беше акуратен човек. Той изтри устните си с хартиената салфетка, пъхна я в картонената чашка и я отнесе до най-близката кофа за боклук. На масата не остана никаква следа от неговото присъствие тук.
Стрелеца беше уверен, че ще успеят да победят. Когато той обяви за предстоящата операция, реакцията на неговите подчинени едва ли можеше да бъде по-положителна. Мрачни усмивки, одобрителни кимвания. Най-голям ентусиазъм прояви новият член на муджахидините, младият майор от афганистанската армия. Те се събраха в една палатка вече на територията на Афганистан, на двадесет километра от границата, и в продължение на пет напрегнати часа разработваха плана на операцията.