Стрелеца оцени първия етап вече като завършен. На разположение на муджахидините се намираха шест камиона и три бронетранспортьора. Някои от тях бяха повредени, но това следваше да се очаква. От убитите войници на марионетната армия смъкнаха униформите. Единадесет човека, останали живи, бяха подложени на разпит. Те, разбира се, нямаше да вземат участие в операцията, но ако докажеха своята лоялност, щяха да им позволят да водят бойни действия в състава на други партизански формирования. Що се отнася до останалите…
Бившият офицер от афганистанската армия събра картите и радиокодовете. Той беше запознат с всички правила, които руснаците така старателно бяха преподавали на своите афганистански „братя“.
На десет километра оттук, право на север, на шосето, водещо към Шейхабад, се намираше базовият лагер на един батальон. Бившият майор се свърза с него по радиото и съобщи, че „Слънчоглед“ е отблъснал засада, понасяйки умерени загуби, и се движи по посока на лагера. Командирът на батальона даде разрешение. Муджахидините натовариха няколко окървавени трупа на бронетранспортьорите. Добре подготвените бивши военнослужещи на афганистанската армия заеха местата си при едрокалибрените картечници на БТР-60 и колоната, съблюдавайки предписания строй, потегли по насипаното с чакъл шосе. Лагерът на батальона се намираше на противоположния бряг на реката. След двадесет минути муджахидините го видяха. Мостът отдавна бе унищожен, но руските сапьори бяха стоварили тук достатъчно чакъл и се бе образувал брод. Колоната спря пред караулния пост на източния бряг на реката.
Това бе най-трудният участък. Майорът знаеше паролата и им бе разрешено да започнат преминаването. Един след друг камионите и бронетранспортьорите се придвижваха на другия бряг. Реката бе замръзнала и се налагаше да следват линията от клони, за да не се озоват в капана на дълбоките вирове, под пращящия лед. Още петстотин метра.
Лагерът бе разположен на неголямо възвишение. Заобикаляха го блиндажи от струпани пънове и чували с пясък. Дислокацията на лагера беше много добра и от бункерите се откриваше широко поле за обстрел, огневите точки бяха напълно готови за отблъскване на нападения дори нощем. В лагера се намираше само една стрелкова рота — останалите патрулираха по хълмовете около базата. Колоната пристигна в лагера по време на обяда. От вратите се откриваше изглед към паркираните камиони и бронетранспортьори.
Стрелеца се намираше в първия камион. Едва сега си помисли дали трябваше до такава степен да се довери на бившия майор, преминал сега на страната на муджахидините, но веднага разбра, че вече е късно да размишлява за това.
Командирът на батальона излезе от блиндажа, без да е успял да сдъвче храната си. Той наблюдаваше как от камионите изскачат бойците, очакваше с нетърпение да зърне командира на поделението и с раздразнение видя как се отвори страничната врата на бронетранспортьора и оттам се появи човек в униформата на офицер от афганистанската армия.
— А ти кой си, по дяволите? — мърморейки, попита той.
— Аллах акбар! — разнесе се пронизителният вик на майора и с един дълъг ред от автомата той нашари командира на базата. Едрокалибрените картечници на бронетранспортьорите затрещяха, убивайки обядващите афганистански войници, а хората на Стрелеца се втурнаха към укритията. След десет минути съпротивата бе прекратена — защитниците нямаха никакви шансове да отблъснат нападението на почти сто добре въоръжени муджахидини, успели да проникнат вътре в укрепения лагер. Двадесет души бяха взети в плен. Сред тях се оказаха трима руснаци — двама лейтенанти и един сержант свързочник. Разстреляха ги на място. Останалите поставиха под охрана и хората на майора се устремиха към паркираните моторни превозни средства.
Там откриха два бронетранспортьора и четири камиона. Сега муджахидините си осигуриха необходимия транспорт. Всичко останало, което не можеха да носят, бе изгорено. Със себе си взеха четири минохвъргачки, половин дузина картечници и всички униформи. После напълно унищожиха лагера. На първо място — свързочните средства, особено радиоапаратурата. Най-напред я разбиха с прикладите, после я изгориха. Оставиха една малка група бойци да охранява пленените войници — щяха да им предоставят възможност да се присъединят към муджахидините или да умрат, доказвайки своята преданост към неверниците.