Оттук до Кабул оставаха петдесет километра. Увеличилата се с нови превозни средства колона бързо се придвижваше на север. По пътя към тях се присъединиха хората на Стрелеца, които скочиха на камионите и бронетранспортьорите. В отряда вече имаше двеста човека, облечени и въоръжени като войници на афганистанската армия, движещи се на север в руски транспортни средства.
Най-опасният враг сега беше времето. След деветдесет минути достигнаха до околностите на Кабул и се натъкнаха на първия контролно-пропускателен пункт.
При вида на толкова голям брой руски войници по гърба на Стрелеца изби студена пот. След смрачаването — това му бе известно — руснаците се завръщаха в своите укрепени бази, доверявайки патрулирането по нощните улици на афганистанските войници, ала дори залязващото слънце не можеше да убеди Стрелеца, че се намира в безопасност. Проверката беше по-повърхностна, отколкото очакваше и майорът съумя да преведе колоната през всички контролно-пропускателни пунктове, възползвайки се от документите и паролите, които бе получил в току-що унищожжената база на батальона. От съществено значение за успешното придвижване също беше това, че маршрутът на колоната заобикаляше най-строго охраняваните райони на столицата. След по-малко от два часа Кабул остана зад тях и муджахидините продължиха пътя си под прикритието на спасителната тъмнина.
Днес ми е тръгнало само на лоши новини, помисли си Герасимов, гледайки лицето на полковник Ватутин.
— Какво искате да кажете, полковник, арестуваният отказва да дава показания ли?
— Другарю председател, хората от нашия медицински персонал ми обясниха, че всеки опит за използване на метода за лишаване от външни възприятия или каквато и да било форма на физическо въздействие при разпита — думата „мъчение“ вече не се използваше в щабквартирата на КГБ — може да доведе до смъртта на арестанта. Тъй като вие настоявате за неговото признание, се налага да прибегнем до… първобитни методи при следствието. Арестуваният се оказа костелив орех. Психологически той е много по-издръжлив, отколкото очаквахме — каза Ватутин, стараейки се да запази спокойствие. В този момент той беше готов на убийство за чаша водка.
— А всичко стана, защото сгафихте при арестуването му — студено отбеляза Герасимов. — Надявах се на вас, полковник. Струваше ми се, че ще стигнете далеч, че е време да ви бъде присвоено следващото звание. Дали не съм сбъркал, другарю полковник? — попита той.
— Вие ми възложихте това разследване, за да разоблича един предател на родината. — Ватутин запази самообладание със страшно усилие на волята и не трепна, като чу думите на Герасимов. — По мое мнение вече изпълних това. Известно ни е, че е извършил измяна. Имаме доказателства…
— Язов смята, че това е недостатъчно.
— С контраразузнаване се занимава КГБ, а не Министерството на отбраната.
— Опитайте се да го обясните на генералния секретар — измърмори Герасимов, подведен от гнева си. — Полковник Ватутин, аз трябва да получа това признание.
Герасимов се надяваше, че днес ще постигне още един успех в областта на разузнаването, но шифрованото съобщение „мълния“, постъпило от Америка, бе сложило край на тези надежди. Но което го разтревожи още повече — сега той узна, че информацията, която бе предал по предназначение предишния ден, няма никаква стойност. В шифрованото съобщение се говореше, че агент Ливия се извинява, но компютърната програма, изпратена до московския център чрез капитан Бизарина, се е оказала остаряла. По такъв начин сведенията, с помощта на които Герасимов се надяваше да изглади отношенията между КГБ и новия многообещаващ проект на Министерството на отбраната, сега бяха безполезни.
Той се нуждаеше, ужасно се нуждаеше от признание, но то не биваше да бъде изтръгнато с изтезания. На всички е известно, че прибягвайки до мъчения, следователят може да се сдобие с това, което желае — изтезаваният човек има достатъчно подбуди, за да признае всичко, каквото поискат от него. На Герасимов му трябваше достоверно признание, което ще може сам да покаже в Политбюро, защото неговите членове вече не изпитваха безграничен страх пред КГБ, та да вземат всяка дума на председателя за чиста монета.
— Ватутин, имам нужда от признание, и то колкото се може по-скоро. Колко време ще ви трябва за това?
— С методите, които сега ни се налага да приложим — не повече от две седмици. Можем да го лишим от сън. За това ще трябва време, тъй като старците се нуждаят от по-малко сън, отколкото младите хора. Той постепенно ще загуби връзка с действителния свят и ще рухне. Като вземем под внимание това, което знаем за него, можем да предположим, че той ще се съпротивлява с всички сили, с цялото си мъжество — а не можеш да му отречеш мъжество. И все пак той е човек като всички други. Да, ще ни трябват две седмици — завърши Ватутин, знаейки, че и десет дена стигат. Но по-добре е да съобщиш за успеха по-рано.