Всички хора си имат уязвими места, Герасимов го знаеше. Уязвимото място на Александров беше това, че в партията сега вярваха само малцина. Обаче именно партията ръководеше страната. Партията подхранваше амбициите. Властта беше една цел, оправдаваща всички средства за нейното постигане, а за Герасимов партията беше път към властта. През целия си живот той бе защитавал партията от посегателствата на тези, които се стремяха да променят коефициентите в уравнението на властта. Сега, като председател на КГБ, олицетворяващ „щита и меча“ на партията, Герасимов бе достигнал такова положение, когато можеше да поеме в ръцете си юздите на управлението на партията и на страната. Александров щеше да бъде изумен и дълбоко потресен, ако узнаеше, че неговият млад ученик виждаше властта като единствената си цел и нямаше друго намерение, освен да запази статуквото. Съветският съюз щеше упорито да работи за укрепване на вътрешната си безопасност, стремейки се да разпространи своята форма на управление върху всяка страна, в която му се представи такава възможност. Развитието щеше да продължи — предизвикано отчасти от вътрешни промени, отчасти от това, което щеше да му се удаде да получи от Запада, — но Герасимов нямаше прекалено да увеличава темповете на очакванията, както Нармонов възнамеряваше да го стори. Най-хубавото нещо обаче беше, че юздите на властта щяха да попаднат в ръцете на Герасимов. Опирайки се на мощта на КГБ, той можеше да не се страхува за собствената си безопасност — особено след като подчини Министерството на отбраната. Затова той търпеливо седеше и слушаше високопарните слова на Александров, кимвайки с глава, когато бе необходимо. На един страничен наблюдател това можеше да напомни хилядите стари картини — почти всички фалшиви, — изобразяващи Сталин, който увлечено слуша думите на Ленин, и също като Сталин Герасимов използваше тези думи за собствена изгода. Герасимов вярваше само в Герасимов.
18.
ПРЕИМУЩЕСТВА
— Но аз току-що ядох — възрази Михаил Семьонович.
— Глупости — отвърна тъмничарят и тикна под носа на Филитов часовника си. — Погледни колко е часът, глупаво старче. Яж, скоро ще те извикат на разпит. — Той се наведе над полковника. — Защо отказваш да им кажеш това, което искат да чуят от тебе?
— Аз не съм предател. Не съм предател.
— Както искаш. Яж. — Вратата на килията се затвори с метален трясък.
— Аз не съм предател — каза Филитов, гледайки затворената врата. Не съм предател — чу микрофонът. — Не съм предател.
— Има напредък — забеляза Ватутин.
Това, което ставаше с Филитов, в края на краищата малко се отличаваше от онова, което правеше лекарят в басейна — пълно откъсване на пациента от околния свят. Арестуваният губеше връзка с действителността, макар и много по-бавно, отколкото това се случи с Ванеева. Неговата килия се намираше във вътрешната част на затвора и затова той не можеше да забележи смяната на деня и нощта. Единствената гола крушка, която висеше от тавана, никога не се изключваше. След няколко дни Филитов загуби представа за времето. После функциите на организма му поразстроиха нормалния си ритъм. Тогава надзирателите започнаха да променят интервалите между приемането на храната. Тялото му усещаше, че има нещо нередно, ала напоследък толкова много неща се объркаха и организмът на Филитов толкова безуспешно се справяше с дезориентацията във времето, че това, което ставаше с него, фактически малко се отличаваше от психическо разстройство. Прилаганата техника беше класическа и рядко някой можеше да издържи на нея повече от две седмици. Но дори и в такива случаи по-късно се изясняваше, че щастливецът се е ориентирал по някакъв външен знак, за чието съществуване не са подозирали следователите, като например по грохота на сутрешния транспорт или шума на водата в канализацията — звуци, следващи определено разписание. Постепенно във ВГУ се научиха да изолират арестувания от всякакво странично влияние. Новият блок със специални килии бе напълно защитен от проникването на шумове от външния свят. Накратко казано, при построяването на тази част от Лефортовския затвор бе използван многогодишният опит, събран от психиатрите в работата им за сломяване на човешкия дух.