Този метод действа по-добре от мъченията, помисли си Ватутин. Мъченията неизменно влияеха и на следователите. Именно в това се състоеше проблемът. След като даден мъж — или в редки случаи жена — станеше прекалено умел в тази област, в психиката на такъв човек настъпваха големи промени. Мъчителят постепенно губеше разсъдък и в резултат на това на получените от следствието данни не можеше да се разчита, а безполезният офицер От КГБ трябваше да бъде заменен, дори понякога да постъпи в болница. През тридесетте години такива офицери просто ги разстрелвали веднага щом техните политически господари разбирали какво чудовище са създали, и тутакси ги заменяли с други. Най-накрая били въведени по-остроумни и изтънчени методи за разпит. Да, така е по-добре за всички, съзнаваше полковник Ватутин. Новите методи, даже тези, които изискваха физическо насилие, не нанасяха на подследствения трайни вреди. Сега дори изглеждаше, че тук се лекуват психически заболявания, възникнали на самото място, и лекарите, работещи заедно с офицерите от КГБ, уверено заявяваха, че измяната на родината сама по себе си е симптом на сериозно психическо заболяване, изискващо радикална медицинска намеса. Докато, ако причинява болка на един мъжествен противник, човек може да изпитва чувство за вина.
А ето този тук страда от далеч по-сериозно заболяване, отколкото останалите, усмихна се мрачно Ватутин. Той си оставаше прекалено голям циник, за да вярва на всичките тези глупости, които се преподаваха на новото попълнение офицери от ВГУ в школата на КГБ. Той си спомни за пълните с носталгия разкази на тези, които го бяха учили преди почти тридесет години, за добрите стари времена при Берия… Макар че го бяха избивали студени тръпки, докато слушаше историите, разказвани от тези безумци, те честно бяха вършили своята работа. И макар Ватутин да бе благодарен на съдбата, че не е заприличал на тях, той не се опитваше да се самозаблуждава с мисълта, че Филитов е психично болен. В действителност Филитов беше смел човек, пожелал доброволно да измени на своята страна. Една отвратителна постъпка, разбира се. Филитов бе нарушил законите на възпиталото го общество и все пак той бе достоен противник. С помощта на камерата, инсталирана на тавана на килията, Ватутин наблюдаваше Филитов, а чувствителният микрофон му позволяваше да чува всички шумове и звуци, които се долавяха там.
Колко време работиш за американците? Откакто загуби семейството ли? Толкова дълго? Почти тридесет години… Нима е възможно? — мислеше си полковникът от Второ главно управление. Нечувано дълъг период от време. Ким Филби не бе изкарал чак толкова много, да, а кариерата на Рихард Зорге, макар и блестяща, се оказа кратка.
Обаче всичко това е обяснимо и понятно. Освен това трябва да отдаде дължимото на Олег Пенковски, полковникът предател от ГРУ, чието залавяне представлява едно от най-големите постижения на ВГУ, ала колко болезнена е мисълта, че Пенковски е използвал собствената си смърт, за да помогне на дейността на един още по-опасен, още по-високопоставен шпионин, от когото по всяка вероятност самият той е бил завербуван. Ето, това се казва смелост, помисли си Ватутин. Защо такива достойнства на хората се използват за предателство към родината! — премина през ума му негодуващата мисъл. Защо те не са обичали родината, тъй както я обичам аз? Марксизмът изискваше обективност от своите последователи, но това вече бе прекалено. Винаги съществува опасност прекалено да отъждествиш себе си с обекта на разследването. При Ватутин такъв проблем рядко възникваше, но никога по-рано не му се бе налагало да води подобна разработка. Три пъти Герой на Съветския съюз. Един истински национален символ, чиято снимка красеше кориците на списания и книги. Ще се осмелим ли някога да съобщим на народа с какво се е занимавал? Каква ще бъде реакцията на съветските хора, когато те узнаят, че старият Филитов, героят на Сталинград, един от най-безстрашните воини на Червената армия… е изменил на родината? Трябва да се вземе под внимание и влиянието, което може да окаже този факт върху духа на нацията.
Това не е моя работа, напомни си Ватутин. Той наблюдаваше стария офицер с помощта на най-новите камуфлирани микрообективи. Филитов се опитваше сега да яде, без обаче да е сигурен, че е дошло време за ядене, без да осъзнава, че закуската — по очевидни причини му даваха храна, по която не може да се определи дали е обяд, вечеря или закуска — бе донесена само преди деветдесет минути.
Ватутин стана и се протегна, опитвайки се да се избави от болката в кръста. Един страничен резултат от този метод бе, че се нарушаваше жизненият цикъл на самите следователи. В случая — наруши се поне обичайното разписание на Ватутин. Сега едва минаваше полунощ, а през последните тридесет и шест часа бе спал само седем. Той поне точно знаеше колко е часът, какъв ден и какъв сезон е, докато Филитов — Ватутин не се съмняваше в това — не знаеше. Полковникът се наведе напред и започна да наблюдава как арестуваният яде каша от една дълбока паница.