Герасимов беше много изненадан, когато получи още едно шифровано известие „мълния“ от Америка, този път от Платонов. То пристигна във вид на телеграма и уведомяваше шефа на КГБ, че с дипломатическа поща до него е изпратено съобщение с ниво на секретност „Лично за председателя“. Това беше извънредно необичайно. Комитетът за държавна сигурност повече от всички други тайни служби в света все още разчиташе на еднократни системи за шифроване. Такива кодове бяха надеждни, те не се поддаваха на разшифровка дори теоретически — ако, разбира се, ключът към шифъра на този ден не е попаднал в ръцете на противника. Наистина този канал на връзка действаше бавно, но беше надежден, а КГБ повече от всичко се стремеше към надеждност. Обаче освен нивото на връзката съществуваше и определен протокол. Във всяка голяма резидентура се пази специален шифър. Той дори няма свое име, но с него се шифроват документи, изпращани от резидента лично до председателя. Платонов заемаше по-важен пост, отколкото даже подозираше ЦРУ — той беше резидентът във Вашингтон, шефът на най-важната станция.
Когато съобщението пристигна, то бе донесено направо в кабинета на председателя на КГБ. Този път Герасимов не извика личния си шифровчик, един капитан, в чиято преданост не се съмняваше. Председателят разшифрова първото изречение сам и откри, че донесението съдържа предупреждение за „къртица“. В КГБ не съществуваше определен термин за скрит предател в собствените му редове, но високопоставените офицери от тайните служби бяха запознати със западната дума.
Донесението беше дълго и на Герасимов му бе необходим повече от час за разшифроването. Той проклинаше своята непохватност в тези дела, докато разчиташе дяволския текст, състоящ се от тридесет и трите букви на руската азбука, разположена в най-случайни комбинации.
Значи в КГБ е внедрен американски агент? — с изумление разбра Герасимов. Колко висок пост заема той? Председателят извика личния си секретар и му заповяда да донесе досиетата на агент Касий и Джак П. Райън от ЦРУ. Както винаги, неговото разпореждане бе изпълнено мълниеносно. Той остави досието на Касий настрана и отвори папката, в която се съдържаха сведения за Райън.
Вътре намери биографична справка от шест страници, обновена само преди шест месеца, също така изрезки от американски вестници и преводи. От преводите Герасимов нямаше нужда — той сносно владееше английски език, говореше свободно, макар и с акцент. И така. На тридесет и пет години, проявил се отлично в деловия свят, а после и в академичната общност и най-накрая в разузнаването. Бързо се издигнал в служебната йерархия на ЦРУ. Изпълнявал длъжността специален офицер за връзка в Лондон. Първата характеристика, която му бяха направили на площад „Дзержински“, явно отразяваше прекалено личното мнение на аналитика. Това веднага стана ясно на Герасимов. Богат изтънчен дилетант. Не, не е вярно, помисли си шефът на КГБ. Стремителната кариера на Райън в ЦРУ изключваше подобна характеристика, освен ако разчита на стабилни политически връзки, ала в справката липсваха подобни данни. Съдейки по всичко, той е умен — Герасимов бе впечатлен, че Райън е автор на две книги, екземпляри от които се намираха в московските библиотеки, — самолюбив и горд човек, привикнал към комфорта и привилегиите.
И така, вие сте нарушили американските закони, отнасящи се до борсовите операции. Председателят на КГБ беше склонен да повярва в това. Корупцията е път към богатството и властта във всяко общество. Райън, както всички хора, си имаше слабо място. Герасимов знаеше, че собствената му слабост се състои в жаждата за власт, но както той смяташе, един такъв стремеж е само достойнство, защото липсата на желание да се издигнат е участ на глупаците. Той взе отново сводката на Платонов.
„Изводи — гласеше текстът. — Поведението на обекта и неговата мотивация не се диктуват нито от идеологически, нито от финансови съображения, а се основават на гняв и самолюбие. Той действително се страхува от затвора, но още повече е уплашен от личния позор. По всяка вероятност Райън притежава тази информация — както твърди. Ако ЦРУ има свой агент в московския център, заемащ много висок пост, нищо чудно Райън да има достъп до сведенията, които постъпват от него, макар че едва ли го познава по име или лице. По тези сведения ние ще съумеем да разкрием източника на изтичането.