Препоръка: следва да приемем предложението по две причини. Първо, за да разобличим американския агент. Второ, ще получим възможност и в бъдеще да прибягваме до помощта на Райън. Уникалната възможност, която ни се предоставя, има два аспекта. Ако ни се удаде да отстраним свидетелите, Райън ще се чувства задължен към нас. Ако пък нашите действия, насочени към тяхното отстраняване, бъдат разкрити, за това може да бъде обвинено ЦРУ и разследването, което ще последва, ще нанесе сериозни щети на американската разузнавателна служба.“
— Хм… — измърмори Герасимов, като остави досието настрана.
Папката на агент Касий беше много по-дебела. Той се превръщаше в един от най-добрите източници на информация за КГБ във Вашингтон. Герасимов вече бе чел това досие няколко пъти и сега отново го преглеждаше, за да намери последните сведения. Преди два месеца дейността на Райън била разследвана, подробностите не бяха известни — Касий съобщаваше за това като за непотвърдени клюки. Това свидетелстваше също, че Райън ни най-малко не се е опитал да свърже своя разговор с Платонов с по-раншни събития…
Да не е Филитов?
А ако агентът на ЦРУ, заемащ висок пост, когото Райън би могъл да разпознае, се окаже току-що арестуваният от нас човек? — затормози го съмнението.
Не. Райън заема прекалено висока длъжност в ЦРУ, за да обърка двете ведомства. Опасността обаче идваше от това, че разкриването на американски агент сред ръководството на КГБ в дадения момент можеше да причини само Неприятности. Герасимов изобщо не се нуждаеше от подобно развитие, което би довело до истинско бедствие, ако се разчуе извън стените на тази сграда. Само да започнем истинско разследване — помисли си Герасимов — и няма начин да не излезе наяве. Ако не открием шпионина сред нашите редове… и ако той действително заема тъй висок пост, както твърди Райън… Какво ще се случи, ако ЦРУ е узнало какво кроим аз и Александров…
Какво ли ще предприеме то?
Тогава?…
Герасимов се усмихна и погледна през прозореца. Той ще трябва да напусне този кабинет. Ще загуби играта. Всеки факт има поне три страни, а всяка мисъл — шест. Не, ако той повярва в това, ще трябва да направи извод, че Касий работи под контрола на ЦРУ и всичко това е било планирано преди арестуването на Филитов — което очевидно е невъзможно.
Председателят на Комитета за държавна сигурност провери в календара си — кога пристига американската делегация. Този път се предвиждаха повече приеми и развлечения. Ако американците действително се канят да направят своята система за звездните войни предмет на преговорите, помисли си Герасимов, генералният секретар Нармонов ще изглежда добре в очите на обществеността, но как ли ще повлияе едно такова решение на разпределението на гласовете в Политбюро? Почти никак, докато съм в състояние да държа под контрол упорството на Александров. А ако успея да покажа, че съм завербувал собствен агент в ръководството на ЦРУ… ако успея да предскажа, че американците са готови да преговарят за съкращение на своите отбранителни програми, то тогава ще мога да изпреваря Нармонов в неговия стремеж към мир и ще му отнема инициативата…
Решението бе взето.
Обаче Герасимов не спадаше към импулсивните хора. Той изпрати на Платонов шифровано съобщение, с което му разпореди да провери някои подробности чрез агента Касий. То се предаде по спътниковия канал за връзка.
Съобщението пристигна във Вашингтон след един час. Неговият текст трябваше да бъде приет по съответния начин от комуникационния спътник „Радуга“ както в съветското посолство, така и в Американската агенция за национална сигурност, където го записаха на компютърна лента заедно с хиляди други съветски радиограми — там денонощно работеха, за да ги дешифрират.
За руснаците всичко беше много по-лесно. Текстът на шифрованото съобщение бе занесен в секретната част на посолството, където един лейтенант от КГБ превърна шифрограмата в текст, понятен за четене, после го заключи в строго охранявания сейф до пристигането на Платонов сутринта.
Платонов пристигна в посолството в шест часа и тридесет минути. На бюрото му лежаха сутрешните вестници. Той смяташе, че американската преса е много полезна за КГБ. Обаче самата мисъл за свободна преса му беше толкова чужда, че дори не се опитваше да разбере нейното истинско предназначение. Но Платонов се захвана с по-важни неща. В седем часа без петнадесет минути пристигна дежурният офицер и го информира за събитията през изминалата нощ, а също му предаде съобщенията, постъпили в Москва, където сега вече бе ден. Върху списъка на съобщенията лежеше една бележка, която информираше Платонов за пристигането на шифрограма с отметка „лично, само за резидента“. Платонов разбра за какво става дума и веднага се запъти към сейфа. Младият служител от КГБ, който охраняваше тази част от посолството, внимателно провери документите на Платонов — предшественикът му бе уволнен, защото самоуверено решил, че познава резидента по физиономия след някакви си десет месеца служба във Вашингтон. Съобщението се намираше в един плик, запечатан по надлежния начин, и лежеше в съответното отделение на касата. Платонов пъхна шифрограмата в джоба си, преди да затвори и заключи сейфа.