Втората чашка кафе тук се сервираше безплатно и тя не закъсня да се появи пред него веднага щом се изпразни първата. За всичко това му бяха нужни шест минути — горе-долу нормално, решиха агентите. Като свърши, „Буч“ стана, прибра списанията и остави пари. Когато се отдалечи от тезгяха, те забелязаха, че той бе смачкал хартиената салфетка на топчица и я бе оставил в чинийката, която се намираше до празната чаша.
Предстои работа, тутакси си помисли Лумис. „Буч“ занесе сметката на касата, разплати се и си тръгна. Да, той се държи добре, още веднъж си помисли тя. Лумис знаеше къде и как руснакът извършва операцията с тайника, но все още рядко й се бе случвало да забележи как я осъществява на място.
Влезе друг редовен посетител. Това беше един шофьор на такси, който минаваше през заведението да изпие чашка кафе преди началото на работния ден. Седеше сам в края на тезгяха. Той отвори вестника си на спортната страница, огледа хубаво наоколо обстановката и веднага забеляза смачканата салфетка върху чинийката. Шофьорът отстъпваше по майсторство на „Буч“. Като сложи вестника на колене, таксиметраджията пъхна ръката си под тезгяха, извади прикрепената там бележка и я вкара между страниците на вестника — там, където е отделът на модата.
След това всичко беше много просто. Лумис си плати сметката, седна в своя „Форд ескорт“ и замина за „Уотъргейт“. Тя притежаваше ключ от апартамента на Хендерсън.
— Днес ще получите бележка от „Буч“ — съобщи тя на агент Касий.
— Добре.
Хендерсън вдигна глава от масата, на която ядеше. Никак не му харесваше, че неговите действия като двоен агент се ръководят от жена. Още по-лош бе фактът, че тя получи тази задача поради външността си: за прикритие на тяхната връзка служеха любовни отношения. Въпреки цялата й доброта, женственост и мек южен акцент — и смайваща красота! — раздразнено помисли Хендерсън — отлично знам, че Лумис не ме смята за по-висше същество от микроба. „Не забравяйте обаче — каза му тя веднъж, — че за вас има готова килия.“ Тя имаше предвид федералния затвор — не изправителен лагер — в Марион, щата Илинойс, който замени „Алкатрас“ като място за изолиране на най-опасните престъпници. За един човек, завършил в Харвард, едва ли е твърде подходящ такъв дом. Ала тя го каза само веднъж, в останалото време се държеше съвсем учтиво, дори понякога го вземаше под ръка пред погледа на всички. Това правеше нещата да му изглеждат още по-лоши.
— Искате ли да чуете добри новини? — попита Лумис.
— Разбира се.
— Ако операцията премине тъй успешно, както разчитаме, от вас ще бъде снето обвинението. Напълно. — Досега тя никога не бе казвала подобно нещо.
— Какво трябва да направя за това? — попита агент Касий с интерес.
— В ЦРУ има служител на име Райън…
— Да, чух, че Комисията по ценните книжа и борсовите операции води разследване срещу него, впрочем водеше преди няколко месеца. Вие искате да разкажа за това на руснаците…
— Влязъл е с двата крака: нарушил законите, спечелил половин милион, използвайки конфиденциална информация. След две седмици ще се състои сесия на съдебните заседатели, на която здравата ще му подпалят задника. — Грубостта на нейните думи още повече дразнеше ухото, тъй като се съпровождаше от нежната усмивка и мекия говор на една южна красавица. — ЦРУ не се кани да вземе никакви мерки за неговата защита. Никой няма да му се притича на помощ. Ритър го ненавижда. Вие не знаете защо — просто сте го чули от помощника на сенатора Фриденбърг. У вас се е създало впечатление, че искат да го направят изкупителна жертва за провала на някаква операция, но не знаете подробности. Нещо се е случило преди няколко месеца в Централна Европа може би, но това е всичко. И ето какво още: до вас са стигнали слухове, че стратегическата отбранителна система ще стане предмет на преговори. Вие считате, че тази информация е ненадеждна, но сте чули как един сенатор е говорил за това. Ясно?
— Да. — Хендерсън кимна. Лумис се скри в тоалетната. В любимото кафе на Хендерсън сервираха прекалено тлъсти за нейния стомах специалитети.
Хендерсън мина в спалнята и си избра връзка. Означава ли това край на положението, в което се намирам? — чудеше се той, докато си връзваше връзка, и изведнъж премисли. Ако тя говори истината… Той бе принуден да признае, че тя никога не го бе измамила. Тя ме смята за отрепка — знам го това, — но не ме лъже. Значи ще мога да се измъкна. И какво от това? — попита се той. Има ли то някакво значение?