Само ако знаеше какво може да се случи, помисли Ритър.
— Райън, вие още сте дилетант в полевите операции. Не го забравяйте.
— За да се справя със задачата си, аз съм длъжен да бъда дилетант — напомни му Джак.
— Ако боговете искат да унищожат някого, най-напред го правят самонадеян — забеляза заместник-директорът на ЦРУ по оперативната работа.
— Софокъл не го е казал точно така — усмихна се Джак.
— Моят вариант е много по-добър. Дори наредих да напишат тази фраза на стената и всички, които преминават обучение във „Фермата“, ще я четат.
Първоначалният замисъл на Райън беше много прост — прекалено прост. Сътрудниците на Ритър в продължение на десет часа усъвършенстваха идеята, за да я превърнат в истинска операция. Планът не беше сложен, но при изпълнението можеха да възникнат трудности, При изпълнението на всички планове неизбежно възникват усложнения, обаче това не се харесваше на Ритър.
Барт Манкузо отдавна бе свикнал с мисълта, че сънят не принадлежи към списъка на нещата, които се разрешават на командирите на подводници, но особено се дразнеше, когато се чуеше почукване на вратата петнадесет минути след като се е изтегнал в койката.
— Влезте. — И вървете по дяволите! — въздържа се да добави той.
— Шифровано съобщение „светкавица“ лично за капитана — произнесе лейтенантът с извиняващ се глас.
— Надявам се, че в нея се съдържа нещо действително сериозно! — ревна Манкузо, като отхвърли одеялото и спусна краката си от койката. Той излезе от каютата и се отправи по долно бельо към кърмата — там от лявата страна се намираше радиорубката. След десет минути той излезе оттам и предаде на щурмана един лист.
— След десет часа трябва да се намираме ето тук.
— Няма проблеми, капитане.
— И нека този, който дойде при мен следващия път, да има предвид, че разрешавам да ме безпокоят само при сериозна заплаха за националната сигурност! — Той тръгна към каютата си, стъпвайки с боси крака по палубата.
— Всичко предадох — съобщи Хендерсън, седейки срещу Лумис на вечеря в един ресторант.
— Друго нещо? — попита тя. Само тези свещи ми липсваха, помисли си Лумис.
— Просто исках да кажа, че изпълних задачата. Те не поискаха нова информация, а само сведения, потвърждаващи това, което вече са получили от други източници. Поне на мен така ми се стори. Имам за тях още едно донесение.
— Какво?
— Новия преглед на системата за противовъздушна отбрана. Не мога да разбера защо им е потрябвало това. До един месец те ще могат да го прочетат в списанието „Авиация“.
— Нека да не нарушаваме установения порядък, господин Хендерсън.
Този път сводката пристигна по обичайните канали, както подобава на разузнавателната информация. Щяха да я предадат лично на председателя, защото тя съдържаше данни за високопоставен служител в разузнавателните служби на противника. Във висшите ешелони на КГБ се знаеше, че Герасимов проявява интерес към слуховете както в Русия, така и в страните на Запада.
Когато той пристигна в кабинета си на следващата сутрин, сводката го чакаше. Председателят на КГБ се дразнеше от осемчасовата разлика във времето между Москва и Вашингтон — това дяволски затрудняваше работата. Ако на Московския център се наложеше да даде заповед за незабавни действия, той автоматически поставяше под заплаха прикритието на своите полеви офицери, защото тяхната дейност ставаше необичайна и можеше да предизвика подозрение. В резултат разпореждания с отметка „Незабавно изпълнение“ рядко се изпращаха зад океана и председателят на КГБ се чувстваше оскърбен от факта, че неговото могъщество се нарушаваше от нещо тъй прозаично от рода на разни меридиани.
„Дейността на обекта «Р» — казваше се в сводката — понастоящем е предмет на секретно разследване, нямащо отношение към въпросите на разузнаването. Подозира се обаче, че интересът към «Р» е политически мотивиран — предизвикан по-скоро от желанието на прогресивните елементи в Конгреса да подложат на критика ЦРУ заради неизвестен на нас провал при провеждането на някаква операция вероятно в Централна Европа. Но ние нямаме, повтарям, нямаме данни, които потвърждават това. Углавното преследване на «Р» нанася значителни вреди на ръководството на ЦРУ, тъй като той заема там висок пост. По наше мнение надеждността на тази информация съответства на степен «А». В дадения момент три независими източника потвърждават предположението, което изказах в сводката 88 /В/531-С/ЕОС. Подробности следват с дипломатическата поща. Считаме за необходимо да вземем съответните мерки. Резидент. Вашингтон. Край.“