И ето сега той се докосва до нея, целува я, слуша нейното шепнене, сам шепти своите глупави, гадни нежни слова — а на Канди това й харесва. Как е възможно.
Тосиг знаеше, че Канди не е само хубава. Тя имаше свободен дух. Имаше ум на откривател в съчетание с топла чувствителна душа. Тя бе способна на дълбоки чувства. Бе удивително женствена, а красотата й започваше в сърцето и се излъчваше навън чрез очарователна нежна усмивка.
Ала тя сега се отдава на това жалко същество. Той навярно вече го прави. Тази мижитурка няма никаква представа, че не бива да се бърза и че човек трябва да прояви истинска любов и чувства. Готова съм да се обзаложа, че сега го прави, лигавейки се и хихикайки като някой ужасен петнадесетгодишен футболист. Как може тя да го приема?
— О, Канди! — Гласът на Беа затрепери. Обхвана я пристъп на гадене и тя с мъка се овладя. После остана в автомобила още двадесет минути, задушавана от мълчаливо ридание, преди да се съвземе и продължи пътя си.
— Какво е твоето мнение?
— Според мен тя е лесбийка — отговори агент Дженингс след кратко размишление.
— Но в досието й няма нито Дума за това, Пеги — забеляза Уил Пъркинс.
— По това как гледа доктор Лонг, как се държи в присъствието на Грегъри… чувствам го инстинктивно.
— Но…
— Точно така — какво можем да направим? — съгласи се Маргарет Дженингс и подкара колата. За миг й хрумна мисълта да последват Тосиг, но бяха прекарали дълъг и уморителен ден, наблюдавайки я. — Нямаме никакви улики, и дори да се сдобием с нещо, ако се задействаме, може да се разрази ужасен скандал.
— Допускаш ли вероятността и тримата…
— Уил, ти пак се заглеждаш в онези списания — засмя се Дженингс и за миг унинието изчезна. Пъркинс беше мормон и изпитваше отвращение към порнографията. — Тези двамата са толкова влюбени един в друг, че не забелязват какво става около тях освен работата. Готова съм да се обзаложа, че даже разговорите им в леглото са засекретени. Работата е там, Уил, че Тосиг е изхвърлена от личния живот на своята приятелка и ревнува. Неприятно.
— Какво да напишем в донесението?
— Нищо. Нямаме основание — само догадки. — Бяха им възложили тази вечер да проверят съобщението за това, че около дома, където живеят Грегъри и Лонг, понякога се появяват чужди автомобили. Основание за такива слухове, реши агент Дженингс, изглежда, е недоволството на някоя местна пуританка, задето двамата млади хора живеят заедно, без да са оформили по съответния начин взаимоотношенията си. Самата Дженингс беше малко старомодна в това отношение, но съжителството не даваше основание да се подозират Грегъри и Лонг в нарушение на правилата за безопасност. От друга страна…
— Все пак ние трябва да проверим тази Тосиг.
— Тя живее сама.
— В това няма съмнение. — Ще бъде нужно доста време, за да се подложи на проверка всеки служител в проекта „Чайният клипер“, но при такова разследване не бива да се бърза.
— Не трябваше да идваш тук — веднага забеляза Таня. Лицето на Бизарина скриваше кипящата й отвътре ярост. Тя хвана Тосиг за ръка и я въведе в дома си.
— Ан, но всичко това е толкова ужасно.
— Заповядай, седни. Да не са те следили? — Идиотка! Перверзница! Бизарина току-що бе взела душ и беше само по халат, а на главата й имаше кърпа.
— Не, гледах внимателно по целия път.
Да, разбира се, каза си Бизарина. Тя щеше да бъде много изненадана, ако узнаеше, че това е истина. Въпреки лошо съблюдаваните правила за безопасност на обект „Чайният клипер“ — само като си помисли човек, че там са взели на работа такава като Тосиг — нейната агентка нарушаваше най-елементарните правила на разузнаването, пристигайки в дома й.
— Не бива да оставаш тук дълго.
— Знам. — Тосиг изсекна носа си. — Те току-що завършиха първия вариант на новата програма. Пъпчасалият урод съкрати с осемнадесет хиляди реда кодираната информация — успя да изхвърли всичко излишно. Разбираш ли, струва ми се, че е запомнил цялата нова информация — аз зная, че това е невъзможно дори за него, но все пак…
— Кога ще можеш…
— Не знам. — По лицето на Тосиг пробягна усмивка. — Виж, ако успееш да го привлечеш да работи за теб… Струва ми се, че само той истински разбира цялата програма — искам да кажа целия проект.
За съжаление разполагаме само с теб, помисли си Бизарина. За следващата крачка й бяха нужни много усилия на волята — тя взе ръката на Тосиг.
На Беа отново й потекоха сълзи. Тя едва ли не скочи в обятията на Таня. Руският капитан я притисна към гърдите си, мъчейки се да предизвика в себе си съчувствие към своя агент. В школата на КГБ имаше много лекции, чиято цел бе да научат офицерите как да се държат с агентите. Съчувствие и жестокост — ето това е основното, съчетаването на тези два елемента, макар и в различна степен при всеки индивидуален случай. С тях трябва да се отнасяш като с разглезени деца, редувайки похвали и порицания, за да ги направиш ефективни. А агент Ливия беше по-важна от другите.