Последният бронетранспортьор на колоната изчезна зад завоя на шосето. Стрелеца поклати глава. Стига съм размислял, помисли си той. Руснаците, които той току-що бе наблюдавал, си седяха вътре в своите гъсенични бронетранспортьори, където се топлеха от радиаторите на бойните машини; намирайки се вътре, те не можеха внимателно да наблюдават обстановката наоколо. Това беше от полза за муджахидините. Той вдигна глава, погледна хората си, облечени в руски камуфлажни комбинезони; те се криеха зад камъните, в пукнатините, разпределени по двойки, което позволяваше на единия да спи, докато другият, подобно на командира, бодърстваше и охраняваше.
Стрелеца вдигна глава към небето и видя, че слънцето клонеше към залез. Скоро то щеше да се хлъзне зад планинските хребети и отрядът да възобнови движението си на север. Той забеляза слънчевия отблясък от алуминиевата обшивка на един самолет, извършващ завой високо над главите им.
Полковник Бондаренко седеше до прозореца и гледаше надолу грозните върхове. Той си спомни за своето кратко пребиваване в Афганистан, за безкрайните, убийствено трудни преходи по планините, където човек може да направи цяла обиколка в кръг и все да му се струва, че върви нагоре. Полковникът поклати глава. Поне това оставаше назад в миналото. Той бе отслужил своето, изпитвайки вкуса на боя, и сега отново можеше да се занимава с приложна наука, която в края на краищата бе неговата първа любов. Бойните операции — това е игра за младежи, а Генадий Йосифович вече минаваше четиридесетте. Веднъж доказа, че може да се катери по скалите не по-лошо от младите войници. Бондаренко реши никога повече да не повтаря подобен подвиг. При това сега го безпокоеше нещо съвсем друго.
Какво ли става с Михаил Семьонович? — попита се той. Когато Филитов изчезна от Министерството на отбраната, Бондаренко напълно естествено предположи, че старият полковник се е разболял. Щом изминаха няколко дена и Михаил Семьонович не се появи на работа, той стигна до извода, че болестта е сериозна, и дори се обърна към министъра, за да узнае дали не са настанили Филитов в болница. Получи успокоителен отговор, но сега съмненията се върнаха. Отговорът на маршал Язов беше доста припрян — а после Бондаренко получи заповед да се върне на обекта „Ярка звезда“ и да проведе там подробна инспекция. На полковника му се стори, че искат временно да го махнат оттук, за да не пречи — но защо? Такава ли е реакцията на Язов спрямо неговия най-невинен въпрос за здравето на Филитов? Да, и проследяването, което той забеляза. А ако тези неща бяха свързани помежду си? Тяхната взаимовръзка беше толкова очевидна, но Бондаренко я отхвърли, без дори да се замисля над нея. Немислимо е, каза си той наум, Михаил Семьонович да е обект на разследване, а още по-невероятно е да се предположи, че в резултат на едно такова разследване могат да открият убедителни доказателства за някакви злодеяния. Най-вероятно, направи извод Бондаренко, маршал Язов е изпратил полковник Филитов в някаква съвсем секретна командировка. Той и в миналото е изпълнявал такива поръчения на министъра. Бондаренко погледна надолу към масивния бент на Нурекската ВЕЦ. Втората линия от електропроводи е вече опъната, забеляза той. Самолетът спусна задкрилките и колелата за кацане на аерогарата в Душанбе. Веднага след приземяването Бондаренко стана, тръгна към изхода и първи се спусна по стълбата.
— Добре дошъл, Генадий Йосифович!
— Здравейте, другарю генерал! — отвърна с известна изненада Бондаренко. Той не очакваше, че на аерогарата ще дойде самият Покришкин.