Там е цялата работа, помисли си той. На тях им се налага да вземат толкова много решения всеки ден. Какви продукти да купят, по кое шосе да пътуват, какъв автомобил да изберат. Как неговите съотечественици биха се справили със ситуацията, ако на свой ред ежедневно ще трябва да вземат толкова много решения? Да, това води до хаос и в края на краищата щеше да се получи пълна анархия — едно състояние, от което руснаците изпитваха панически страх.
— Колко жалко, че нямаме такива пътища — забеляза седящият до шофьора мъж. Третият, на задната седалка, спеше дълбоко, този път истински. Двамата пристигаха за първи път в Америка. Операцията се подготви крайно прибързано. Олег бе работил в Южна Америка, където изпълни няколко задачи, действайки под прикритието на американски бизнесмен. Той беше московчанин и добре помнеше, че само на двадесет километра извън зоната на околовръстния път всички шосета се превръщаха в чакълени и кални пътища. В Русия нямаше нито една автомагистрала, която да преминава през територията от една граница до друга.
Шофьорът — той се казваше Леонид — се замисли.
— Откъде ще се вземат за това пари? — поклати той глава.
— Наистина — съгласи се вяло Олег. Те пътуваха с колата вече десет часа. — Поне да имахме такива пътища като в Мексико.
— Хъм. — Но няма ли тогава хората да поискат да пътуват където им хрумне — помисли си Леонид, — ей така, по собствено желание, а никой не се е потрудил да ги научи на това. Той си погледна часовника. Още шест часа пътуване, може би седем.
Капитан Татяна Бизарина стигна до същото заключение, като се взря в часовника върху таблото на своето волво. Подготвеният за тях безопасен дом — място за укриване — в този случай изобщо не беше дом, а представляваше един стар фургон, който повече приличаше на подвижна кантора на колела, използвана обикновено при строителството. Фургонът започна живота си като жилище по време на пътувания и го завършваше в качеството си на подвижна кантора, и при това — захвърлена от строителната фирма, която не изпълнила половината от заплануваните работи по хълмовете на юг от Санта Фе.
Инсталирането на тръбите за водопровода и канализацията така и не бе завършено. Строителната фирма бе загубила източниците си за финансиране, а правото на собственост върху този участък земя се оспорваше в съда. Разположението на участъка беше идеално — близо до шосето, недалече от града, скрит зад неголям хълм. За неговото съществуване напомняше само черният път, който се отклоняваше от шосето. Мястото бе толкова забутано, че даже местните младежи не го бяха открили за любовна утеха след танците.