Закътаното разположение на фургона си имаше положителни страни и недостатъци. Невисоките борове, скриващи го от външни погледи, наред с това позволяваха тайно приближаване. Ще се наложи да поставим външна охрана, реши Бизарина. Е, какво да се прави — идеални неща няма. Тя се приближи към фургона с изключени фарове, удачно избра момента за отклонение по черния път, когато шосето опустя. От багажника на волвото тя извади два пакета с продукти. Във фургона нямаше електричество, затова щеше да се налага често да се купува храна — иначе тя ще се разваля. И засега вместо месо тя докара колбаси в пластмасови опаковки и една дузина консерви от сардини. Руснаците обичат сардините. След като се оправи с хранителните продукти, тя свали и един малък куфар и го остави в нефункциониращата тоалетна близо до двата бидона за вода.
Искаше й се да постави пердета на прозорците, обаче сметна за опасно да се изменя външния вид на фургона. Да, и стоящата до него кола също можеше да привлече нежелателен интерес. След като пристигне оперативната група, помисли си тя, те ще намерят място по-нататък по коларския път, където гората е по-гъста, и ще оставят автомобила там. Това също не беше прекалено удобно, но се налагаше да се примирят с несгодите. Всъщност подготовката на място за пребиваване не е проста работа, особено когато се касае за настаняването на нелегални разузнавачи, дори в такава открита страна като Америка. Щеше да бъде мъничко по-лесно, ако я бяха предупредили своевременно. Обаче всичко стана светкавично, операцията я подготвиха буквално за една нощ и това се оказа единственото място, където тя можеше да приюти пристигащите агенти. Открила този фургон скоро след пристигането си в Америка, Бизарина разчиташе да се скрие тук в случай на крайна необходимост или, ако се наложи, да подслони в него агента си за няколко дни. За истинска операция фургонът беше съвършено непригоден, но друг изход нямаше — освен да ги настани при себе си вкъщи, а това бе изключено. Мина й през ума мисълта, че може да я накажат, задето не се е погрижила за друго укритие. Това е нелепо, реши тя, винаги точно съм изпълнявала инструкциите, касаещи полевите операции.
Във фургона имаше някакви мебели — практични, но прекалено мръсни. Тъй като нямаше нищо какво да прави, тя се зае да поразчисти. Групата щеше да бъде възглавявана от старши офицер в КГБ. Тя не знаеше името му, никога не се бе срещала с него, но се досещаше, че ръководството на такава операция би трябвало да се повери на някой служител, който е по-старши от нея по звание. След като фургонът придоби по-приличен вид и единствената кушетка стана по-приветлива, тя се изтегна на нея и реши мъничко да подремне. Преди да се унесе в сън, тя нагласи малкия будилник да я събуди след няколко часа. Стори й се, че току-що е заспала, когато часовникът иззвъня и я вдигна от дунапреновата възглавница.
Те пристигнаха един час преди разсъмване. Пътните знаци облекчиха търсенето на фургона и освен това Леонид бе запомнил наизуст маршрута. След като бяха изминали пет хиляди мили — сега разстоянието трябваше да измерват в мили — по главната магистрала, той зави по асфалтирания път, водещ надясно. После, веднага след таблото с реклама на някакъв вид цигари, се показа черен път, който сякаш не водеше наникъде. Леонид изключи фаровете, после двигателя и автомобилът безшумно се заклатушка надолу по инерция, докато шофьорът внимаваше да не натиска прекалено спирачката, понеже спирачните светлини можеха да издадат появяването на колата в тъмнината сред дърветата. След едно леко изкачване пътят се заспуска отново и после зави надясно. Пред фургона стоеше волвото, а до него — една женска фигура.
Първите няколко секунди винаги са тревожни. На Леонид предстоеше да се срещне с друг офицер от КГБ, но той знаеше за случаи, когато всичко е преминало далеч не тъй успешно. Той изтегли ръчната спирачка и излезе.
— Загубихте ли се?
— Търся Маунтин вю — отговори Леонид.
— Това е от другата страна на града — каза Бизарина.
— Господи, аз навярно прекалено рано съм се отклонил от шосето. — Той забеляза, че напрежението напусна жената.
— Здравейте, аз съм Таня Бизарина. Наричайте ме Ан.
— А аз пък съм Боб — отвърна Леонид. — В колата се намират Бил и Лени.
— Уморени ли сте?
— Пътуваме от вчера призори, вече цяло денонощие — забеляза Леонид (Боб).
— Ще спите във фургона. Оставих ви хранителни продукти и вода. За съжаление няма нито електричество, нито водопровод. Там има две фенерчета и бензинов примус — на него ще можете да си правите кафе.