— Не. Тя става много рано, но може би сутрин тя има нужда от време, за да привикне… Не виждам никакви основания да продължим наблюдението над нея. — Списъкът на служителите от „Чайният клипер“, подлежащи на проверка, беше дълъг, а броят на агентите от ФБР, отделени за това — неголям. — Знам, Пеги, ти изпитваш неприязън към сексуалните малцинства, но в дадения случай нямаш никакви доказателства, поне засега нямаш. Може би тя просто не ти харесва… — предположи той.
— Този обект рязко се отличава по необичайните маниери, но в същото време носи строги костюми. По много проблеми откровено изразява мнението си, но никога не говори за своята работа. Тя цялата е изтъкана от противоречия. — А това точно съответства на психологическия профил — помисли си Дженингс. Впрочем Уил Пъркинс също го знаеше.
— А ако тя не говори за работата само защото това им е въобще забранено — служителите от службата за сигурност им набиват в главите, че не бива да дрънкат. Начинът, по който тя кара кола, е типичен за жителите на източното крайбрежие — те вечно бързат, а що се отнася до строгото й облекло, може би просто на нея й харесва да се облича така. Пеги, не може да подозираш всички за всичко!
— На мен ми се струваше, че в това именно се заключава нашата работа — изсумтя Дженингс недоволно. — Тогава обясни това, което наблюдавахме онази вечер.
— Не мога да го обясня, но ти придаваш на случилото се някакво особено значение. Ние нямаме никакви доказателства, Пеги, за да засилим наблюдението над нея. Слушай, хайде да постъпим така: след като проверим всички, които фигурират в нашия списък, ще хвърлим още един поглед върху нея.
— Това е безумие, Уил. Възложено ни е да открием къде изтичат сведения от строго секретен научноизследователски проект, а ние се мотаем наоколо и действаме нежно, сякаш се боим да не обидим някого. — Агент Дженингс стана и след миг стигна до бюрото си. То бе само на една крачка — местното отделение на ФБР бе задръстено със служители, пристигнали от контраразузнавателната служба, и на тях им отредиха стола за хранене. И така техни работни бюра станаха масите, на които по-рано обядваха.
— Е, добре, хайде да направим така — ще отсеем всички специалисти, които са имали достъп до информацията, попаднала в ръцете на вражеския агент, и ще ги поставим в кутията. — Това означаваше, че ще ги подложат на детектора на лъжата. Когато служителите на ФБР миналия път се опитаха да проведат такъв тест, това за малко не предизвика революция в „Чайният клипер“. Учените и инженерите нямаха психиката на хората от разузнаването, които разбират, че понякога това е необходимо за целите на безопасността, и считаха проверката с детектора на лъжата за оскърбяване на техните патриотични чувства. А за някои от тях това се превърна в игра: един от специалистите, занимаващ се с компютърно осигуряване на програмата, дори прибягна до методите на обратна биовръзка, за да обърка получените резултати. Главният резултат от този опит, проведен преди половин година бе заключението, че персоналът на обекта изпитва дълбока враждебност спрямо службата за безопасност. Впрочем това не изненада никого. Обаче окончателно програмата за проверка бе преустановена, след като във ФБР постъпи писмо на един разгневен виден учен, който посочи няколко момента, когато той преднамерено е излъгал, а детекторът на лъжата не е успял да открие това. Този случай, а също и недоволството, което се породи в различни лаборатории на обекта, доведоха до прекъсване на програмата още преди нейното завършване.
— Миналия път Тосиг не се е подложила на проверка с детектора на лъжата — напомни Дженингс, която се бе запознала с тези материали. — Същото се отнася до целия персонал на администрацията. Бунтът на научните кадри е нарушил програмата. Тя е била една от тези, които…
— Това е, защото именно към нея са се обърнали с жалба програмистите от групата за компютърно осигуряване. Тя е един от администраторите и не забравяй, че в нейните задължения влизат и грижите за благополучието на учените. — Пъркинс също познаваше материалите. — Слушай, ако на теб действително толкова много ти се иска, можем да се върнем на нея по-късно. Самият аз нищо не забелязах, но се доверявам на твоите интуитивни подозрения. Но сега ще трябва да се заемем с проверката на останалите.
Маргарет Дженингс кимна в знак на съгласие и отстъпи. В края на краищата Пъркинс беше прав. Те нямаха нищо конкретно срещу Тосиг. Тя изхождаше единствено от интуицията си и не можеше да изложи никакви сериозни аргументи. Според нея Тосиг беше лесбийка, но какво от това? В това вече нямаше нищо особено — такова беше заключението на съдебните инстанции в много случаи; а тя знаеше, че не съществуват никакви доказателства, с които тя би могла да подкрепи подозренията си. Преди три години, точно преди да се прехвърли в контраразузнавателното управление, Дженингс се занимава с издирване на едно дете, което бяха похитили двама…