— Не дишайте дълбоко — предупреди го мъжът, седящ на предната седалка. — Правете недълбоки вдишвания. Последствията ще преминат своевременно. — Чудно нещо е този сълзотворен газ, помисли Бил. И в Америка всеки може да го купи. Поразително!
Боб вече бе извел колата от огромния паркинг и се насочваше към мястото, където се намираше укритието. Разбира се, той добре помнеше маршрута, макар че не го напускаха известни съмнения. Не му се бе случвало да кара кола по този път преди, не бе имал възможност да се упражни в този участък, за да прецени времето и да се запознае с алтернативни маршрути. Но той бе прекарал достатъчно време в Америка, за да знае, че е необходимо да съблюдава правилата за движението и през всичкото време да бъде нащрек. Шофьорите тук имаха по-добри навици да спазват ограниченията, отколкото на Северозапад — с изключение по магистралите, преминаващи през няколко щата, където всеки жител смяташе, че притежава право да кара като луд и че това право му е дадено от Всевишния. Но сега Боб се носеше не по автомагистрала, а по едно местно шосе и по неговите четири ленти транспортът се движеше спокойно и равномерно от един светофар до друг. Едва сега той разбра, че е проявил прекален оптимизъм, когато е преценявал колко време ще му трябва за обратния път. Впрочем това нямаше значение. Лени без проблеми щеше да се справи с похитения американец. Вече се стъмваше, шосето се осветяваше от редките лампи и техният автомобил се губеше след множеството коли на хората, връщащи се от работа.
Бизарина в този момент се намираше на пет мили от мястото на отвличането и се насочваше в противоположна посока. Автомобилът на Грегъри вътре се оказа в много по-лошо състояние, отколкото тя очакваше. Като много спретнат човек, тя с отвращение забеляза, че младият офицер буквално е засипал пода с някакви пластмасови опаковки. Тя даже недоумяваше как така в шевито не са се завъдили мравки. При мисълта за тях по тялото й преминаха тръпки. Тя погледна в огледалото, за да се убеди, че Тосиг кара след нея. След десет минути тя влезе в един район, където живееха семейства на работници. Всеки дом си имаше гараж, но даже тук много семейства имаха повече от една кола, тъй че много автомобили трябваше да се паркират на улиците. Бизарина намери свободно място недалече от една пресечка и спря колата до бордюра. Зад нея спря датсунът на Тосиг и Бизарина седна в нейната кола, изоставяйки шевито на Грегъри на улицата — нищо необикновено, още една кола, паркирана до бордюра. Когато Тосиг спря пред следващия светофар, Ан спусна стъклото и изхвърли ключовете на Грегъри в канализационната решетка. С това завърши най-опасната за нея част на операцията. Тосиг, без да чака указания, пое по обратния път към Търговския център, където Бизарина щеше да прибере своето волво.
— Ти уверена ли си, че няма да го убият — попита Тосиг след едноминутно мълчание.
— Абсолютно сигурна съм, Беа — отговори Ан. Защо изведнъж у Тосиг се появи такава съвест, помисли си с недоумение тя. — Доколкото разбирам, даже ще му предоставят възможност да продължи научната си работа… другаде. Ако той не упорства, с него ще се отнасят много добре.
— Вие дори ще му намерите момиче, нали?
— Да, това е един от начините да го направим доволен — призна Бизарина. — Щастливите хора работят по-добре.
— Много добре — отвърна тя, смайвайки леко с това своя оперативен ръководител. После обясни: — Аз не желая да му причиняват болка. Неговите знания могат да направят света по-безопасен за двете страни. — И освен това ще престане да ми пречи! — каза си наум Беа.
— Той е прекалено ценен човек, за да му причиняваме болка — забеляза Ан. Стига само ситуацията да не се влоши — в този случай може би ще ни се наложи да изпълняваме други заповеди.
Боб с изненада забеляза, че движещите се пред него автомобили започнаха да забавят скоростта си и да спират. Неговият плимут се установи зад един минифургон. Като по-голяма част от шофьорите Боб не обичаше такива коли, защото пречат на видимостта. Той издърпа пепелника и натисна бутона на електрическата запалка, като мрачно се заоглежда настрана. Седящият до него Бил също измъкна цигара. Ако не друго, тютюневият дим щеше да помогне да се замаскира острата миризма на сълзотворния газ, която бе проникнала в тапицерията на колата. Боб реши, че ще трябва да оставят през нощта всички прозорци отворени — дано автомобилът се проветри и отърве от гадната воня. Сега, когато плимутът спря и насрещният поток от въздух стихна, дори неговите очи започнаха да сълзят. Той едва не почувства мъките на пленника, получил значителна доза газ право в лицето; газът поне беше за предпочитане пред наркотика, способен да предизвика спирането на сърцето, или силния удар, който можеше да прекърши мършавия му врат. Поне Грегъри кротува, помисли Боб. Ако всичко се развива съгласно плана, в края на седмицата той ще бъде вече в Москва. Те ще изчакат някой и друг ден тук и после ще се отправят към Мексико. Но този път ще трябва да пресекат границата на друго място; ще се наложи някаква отвличаща вниманието маневра, за да се осигури пристигането в тази приятелска страна, откъдето е възможно да излетят със самолет за Куба, а оттам — с директен полет право в Москва. След това тяхната оперативна група, принадлежаща към Първо главно управление, ще се радва на едномесечен отпуск. Колко е хубаво да видиш семейството си отново, каза си Боб. В чужбина винаги човек се чувства самотен, толкова самотен, че веднъж или два пъти изневери на жена си, а това е недопустимо нарушение на уставните правила в КГБ. Не прекалено сериозни, мнозина гледат на тях през пръсти, но и да се гордееш с това също не подобава. Може би ще го назначат за преподавател в школата на КГБ. Той има достатъчно служебен стаж, а сега, след успешно проведената толкова сложна операция…