Колите започнаха отново да се движат. Боб се учуди, забелязвайки, че мигачите на фургона засвяткаха. След две минути той с ужас видя причината. Един огромен товарен автомобил с ремарке бе преградил цялото шосе, а под предните му колела се виждаха остатъците на една малка смачкана кола. Наоколо имаше множество линейки за бърза помощ и полицейски автомобили с включени въртящи се сигнални светлини, осветяващи полицаите и пожарникарите, които се опитваха да измъкнат от малкия сплескан автомобил пасажерите. Боб не можеше да разпознае марката на колата и подобно на всички останали шофьори, озовали се на местопроизшествието, изпита зловещото очарование на катастрофата, ала само след няколко секунди си спомни кой е и къде се намира. Един облечен в черно полицейски служител поставяше мигащи знаци по настилката и с махане на ръка насочваше целия транспортен поток, движещ се на юг, по един страничен път в обходен маршрут. Боб отново се превърна в офицер от разузнаването, вземащ участие в операция на чужда територия. Той изчака, докато около полицая се образува свободно пространство, и натискайки педала на газта, профуча край него. Пътният полицай погледна Боб разярено, но не успя да отреагира. Обаче още по-важно беше, че заглеждайки се в шофьора, не обърна внимание на самия автомобил. Боб се понесе нагоре по склона на хълма и едва сега разбра, че едно от последствията на неговото колебание беше загубването на ориентация — той не бе забелязал накъде се движи отклоненият транспортен поток.
И пътната карта не взех, изведнъж се сети той. Боб бе унищожил картата, по която се ориентираше, когато се отправиха към фургона, защото по нея имаше бележки, направени от ръката му. Всъщност в колата не биваше да има никакви карти. Картата е опасен предмет, способен да издаде собственика, освен това той умееше да запомня цялата информация, необходима за провеждането на дадена операция. Но в този район той се намираше от съвсем скоро и недостатъчно добре се запозна с него — бе изучил само маршрута, водещ към фургона.
Дяволите ще ги вземат тези екстрени операции!
На първото кръстовище той зави наляво и те се озоваха на една улица в населено място. Само за няколко минути Боб разбра, че в такава хълмиста местност пътищата се вият във всички посоки и в края на краищата човек не може да разбере накъде отива. За първи път той започна да губи самообладание, но само за миг. Изругавайки наум на своя роден език, той тутакси си напомни, че няма право дори да мисли по руски. Запали нова цигара и бавно пое напред, мъчейки се да се ориентира. Сълзите, които продължаваха да се стичат от очите му, никак не бяха от полза.
Шофьорът се е заблудил, осъзна Грегъри след миг. Той бе прочел достатъчно шпионски романи, за да си даде сметка, че го водят към някакво скривалище или се канят да го прехвърлят на друг автомобил, който ще го откара… къде? А може би към някой таен аеродрум? Но веднага щом разпозна колата, покрай която бяха минали преди няколко минути, Ал едва сдържа усмивката си. Те действително бяха объркали нещо. След следващия завой те се спуснаха надолу през гората и неговото подозрение се превърна в увереност, когато отново видя въртящите се светлини на мястото на катастрофата. Той чу ругатните на шофьора, принуден да свърне в една алея и след маневра да поеме обратно нагоре по хълма.