Канди се изненада, че не завари Ал вкъщи. Нейната челюст беше все още вдървена от ксилокаиновата инжекция и затова избра супа за вечеря. Но къде е все пак Ал? Може би му се е наложило да се задържи на работа? Канди знаеше, че може да позвъни там, но това не беше тъй важно, а устата толкова много я болеше, че не й се искаше прекалено да говори.
В полицейското управление на „Керильос Роуд“ компютрите вече се трудеха. Веднага бе изпратен телекс в Оклахома, където полицейската служба моментално оцени сериозния характер на извършеното престъпление и се обърнаха към собствения си компютър. И тутакси узнаха, че на Робърт Дж. Тейлър, живущ на адрес 1353, Северозапад, 108-ма улица, Оклахома Сити, никога не е издавано удостоверение за правоспособност на водач на моторно превозно средство № ОК 73210, а също така, че автомобил „Плимут Рилайънт“ с номер XSW-498 няма. Такъв регистрационен номер в действителност не съществуваше. Сержантът, който възглавяваше компютърнорегистрационния отдел, беше много озадачен. Когато компютрите доставиха информацията, че регистрационният номер XSW-498 не съществува, той не се учуди прекалено, такова нещо се бе случвало и по-рано, но да съвпадне всичко наведнъж — несъществуващ регистрационен номер, неиздадена шофьорска книжка и посегателство над живота на полицай, — това излизаше извън пределите на теорията на вероятностите. Той вдигна телефонната слушалка и позвъни на дежурния оперативен офицер.
— Капитане, във връзка с раняването на патрулиращия Мендес при нас се изясниха съвсем непонятни неща — съобщи той.
В щата Ню Мексико има много райони, които пряко се контролират от федералното правителство поради факта, че там от дълго време насам се разработват във висша степен важни и деликатни програми. Капитанът не знаеше какво се е случило в действителност, но на него му бе ясно едно — това не е обикновено пътнотранспортно произшествие. След една минута той се свърза с местното отделение на ФБР.
Дженингс и Пъркинс пристигнаха в болницата още преди да са изкарали Мендес от операционната зала. В приемната се събраха толкова много полицаи, та лекарите благославяха небето, че в болницата нямаше други пациенти, нуждаещи се от хирургическа намеса. Тук бяха един капитан от полицията, възглавяващ разследването, полицейският капелан на щата, половин дузина други полицейски чинове, работещи в същата смяна както Мендес, както и госпожа Мендес, бременна в седмия месец. Най-накрая към тях се приближи един лекар, който обяви, че раненият се намира в удовлетворително състояние. Единственият голям кръвоносен съд, засегнат от куршума, се оказа лесно възстановим. Преди всичко бяха пострадали челюстите и зъбите на полицая, но след някой и друг ден с тях щеше да се заеме специалист по челюстно-лицева хирургия. Съпругата на Мендес поплака, после я пуснаха за няколко минути при мъжа й и я откараха вкъщи. След това дойде време всеки да се захване с работа.
— Той навярно е държал пистолета зад гърба на нещастното момче — с мъка произнесе Мендес. Теловете, скрепящи разбитата челюст, му пречеха да говори и той изкривяваше думите. Той вече се бе отказал от болкоуспокояващи медикаменти, затова искаше колкото се може по-бързо да разкаже за случилото се и бе готов да търпи болката. Раненият кипеше от ярост — само в такова състояние той можеше да изстреля тъй бързо всичко наведнъж.
— Снимката върху шофьорската книжка съответства ли на нейния притежател? — попита агент Дженингс.
— Да, госпожо. — Пит Мендес беше млад полицай и един такъв отговор неволно даде възможност на Дженингс да почувства възрастта си. После той положи усилия грубо да опише двамата, които седяха в колата, и премина към пленника.