Той чу шум на приближаващ се автомобил. Лени все тъй наглеждаше пленника. Боб и Бил взеха пистолетите си и погледнаха предпазливо през единствения прозорец към черния път, който водеше към фургона. Двамата въздъхнаха с облекчение, когато видяха, че това е волвото на Бизарина. Тя излезе от колата и направи няколко условни жеста, показващи, че след нея няма проследяване, после се отправи към фургона, държейки голяма чанта в ръката си.
— Поздравявам ви: за вас предават във всички телевизионни емисии — съобщи тя. „Идиоти!“ — беше неизказаното продължение на тирадата, но то остана да виси във въздуха като буреносен облак.
— Не е тъй просто — отговори Леонид, знаейки, че лъже.
— Не се съмнявам. — Бизарина остави чантата на масата. — Утре ще взема за вас под наем друг автомобил. Вашия не бива дори да го мърдате оттук. Къде сте го…
— На двеста метра оттук, по-нататък по пътя. Забутахме го в най-гъстата гора и го замаскирахме с клони. Даже от въздуха е трудно да бъде забелязан.
— Ето това именно трябва да имате непрекъснато предвид. Полицията разполага с хеликоптери. Вземете. — Тя подхвърли на Боб една черна перука. После на масата се появиха два чифта очила: едните с обикновени лещи, а другите — слънчеви от огледален тип. — Имате ли алергия към грима?
— Какво?
— Към грима, глупако.
— Капитане… — започна възмутено Боб и тутакси млъкна, като видя погледа на Бизарина.
— Вие имате светла кожа. Ако не сте забелязали, обръщам ви внимание, че в този район има много жители от испански произход. Сега вие се намирате на моя територия и ще правите точно това, което ви казвам. — Тя направи кратка пауза. — Аз ще ви помогна да се измъкнете оттук.
— Но тази американка ви познава по физиономия.
— Очевидно. Вие навярно се каните да я отстраните. В края на краищата ние сме нарушили едно правило, защо да не нарушим и друго? Кой безумец е дал заповед за провеждането на тази операция?
— Указанието постъпи от много висока инстанция — отвърна Леонид.
— По-точно? — рязко подхвърли тя и разбра всичко по високо вдигнатите вежди. — Шегувате се!
— Естеството на заповедта, нивото на изпълнение — „Незабавно“, кой според вас би могъл да даде такава заповед?
— Според мен нашата кариера е рухнала и това означава, че ние — да, — ние всичко ще изпълним. Но аз не съм съгласна с убийството на моя агент. Досега все още никого не сме убили и не мисля, че в нашата заповед…
— Вие сте абсолютно права — каза Боб високо и същевременно изразително поклати глава от едната страна до другата. Бизарина зяпна от изумление.
— Но това може да доведе до война — забеляза тя тихо, вече на руски. Тя нямаше предвид истинска война, а нещо почти толкова страшно — открития конфликт между агентите на КГБ и ЦРУ, което никога не се бе случвало, дори и в страните от третия свят, където наемници на едното ведомство убиваха наемници на другото, в повечето случаи, без да знаят защо. Даже това ставаше рядко. Предназначението на разузнавателните служби е да събират информация, а насилието, негласно признаваха и двете страни, пречи на тази работа. И ако тайните служби на двете страни се захванат да избиват взаимно агентите си…
— Трябваше да откажете изпълнението на такава заповед — забеляза Бизарина след кратко мълчание.
— Да, разбира се — кимна Боб. — По това време на годината в Колима природата е просто очарователна — всичко е застлано от ослепително бяла пелена. — На хората на Запад би се сторило странно, че нито един от тези офицери на КГБ дори и не помисли за възможността да се обърнат към американските власти с молба за политическо убежище и защита. Това щеше да реши проблема за тяхната лична безопасност, но същевременно означаваше измяна на родината.
— Вие можете да постъпите както си щете, но аз няма да убия своя агент — заяви резидентът и с това завърши обсъждането на проблема. — Въпреки всичко аз ще съумея да ви изведа от Съединените щати.
— По кой начин?
— Още не знам. Изглежда, че ще прибягна до нещо ново. Може би няма да бъде с кола, а с камион. — Бизарина мислеше на глас. Тя знаеше, че тук сноват много камиони и една жена зад волана няма да предизвика и най-малкото удивление. Не е ли възможно да пресечем границата във фургон. Фургон, натоварен с кутии… В една от тях Грегъри, упоен с наркотик или със запушена уста… може би ще ги скрия всички в кутиите… Трябва да изясня каква е митническата процедура. На нея никога не й се бе налагало да се занимава с подобни неща. Ако бе получила съобщение за предстоящите действия макар и една седмица преди началото на операцията, тя щеше да съумее да отговори на много въпроси.