Няма да бързаш, каза си тя. Бързането ни причини толкова неприятности.
— Ще ми трябват два дена, може би три.
— Това е прекалено много — забеляза Леонид.
— Толкова време ще ми бъде необходимо, за да оценя взетите против нас мерки.
Боб кимна и след миг добави:
— Ние сме на ваша територия.
— След завръщането си вкъщи можете да отбележите в отчета, че полевите операции изискват съответната подготовка — каза Бизарина. — Имате ли нужда от нещо друго?
— Не.
— Добре. Тогава ще се видим утре вечер.
— Не — отвърна Беатрис Тосиг на агентите от ФБР. — Аз видях Ал следобед. Аз… — Тя погледна неловко Канди и се заколеба. — Аз исках той да ми помогне… ами да взема подарък за рождения ден на Канди. Видях го за последен път на паркинга до търговския център. Вие действително ли смятате, че руснаците…
— Да. Така изглежда — отговори Дженингс.
— Боже мой!
— А майор Грегъри действително ли знае толкова много, че да го… — започна Дженингс и с изненада забеляза, че на въпроса й отговори не доктор Лош, а Тосиг.
— Да. Той е единственият човек, който е запознат с целия проект. Ал е много умен младеж. И добър приятел — добави тя, получавайки за това топла усмивка от Канди. От очите на Беа сега потекоха истински сълзи. За нея бе тъй мъчително да гледа как приятелката й страда дори когато това е за нейно добро.
— Погледнете, Райън, това ще ви харесва. — Джак току-що се бе върнал от поредната сесия на преговорите в сградата на Министерството на външните работи — една тринадесететажна сватбена торта на Смоленския булевард. Кандела му предаде текста на шифрованото съобщение.
— Ах този кучи син! — избълва Райън.
— Наистина ли очаквахте, че ще приеме вашето предложение за сътрудничество? — саркастично попита Кандела и тутакси се почувства неловко. — Извинете, докторе, аз също не очаквах такова нещо.
— Ние сме стари познати. Разкарвах се с него из Вашингтон, когато пристигна да обясни това и онова.
Всичко е по твоя вина, Джак, каза си наум Райън. Именно твоят ултиматум даде тласък на събитията. Той зададе на събеседника си няколко въпроса.
— Да, в това можем да не се съмняваме — кимна Кандела. — Изглежда, че са претърпели провал. По всичко личи, че операцията е подготвена набързо. Разбирате ли, доктор Райън, служителите на КГБ също не са свръхчовеци, и на тях им се налага да изпълняват заповеди, както и на нас.
— Имате ли предложение?
— Оттук едва ли можем да предприемем нещо. Остава да се надяваме, че местните полицейски служби ще се справят.
— Но ако това стане достояние на обществеността…
— А вие ми покажете някакви доказателства. Не можеш да обвиняваш в нещо едно чуждо правителство, особено в подобни престъпления, без наличието на истински доказателства. По дяволите, през последните две години леви терористи убиха в Европа половин дузина специалисти, чиято работа в една или друга степен има отношение към програмата СОИ, да не говорим за тези няколко така наречени самоубийства. Ние и това скрихме от пресата.
— Но този акт нарушава правилата, по дяволите!
— Ако си говорим откровено, докторе, в нашата дейност има само едно правило: побеждавай.
— ЮСИА все още ли поддържа тази глобална телевизионна програма?
— Вие имате предвид „Уърлднет“ ли? Да, разбира се, тя е страшно популярна.
— Ако те не ни върнат отвлечения, аз лично ще изляза по телевизията и ще разглася историята с „Червеният октомври“. А после да правят каквото искат — хич не ми пука за последствията — изруга Райън. — Даже и това да ми коства кариерата, все едно, ще изляза.
— „Червеният октомври“ ли? — попита Кандела, който не знаеше за историята със съветската подводница.
— Можете да ми повярвате, скандалът ще бъде огромен.
— Съобщете го на приятелите си от КГБ. Не е изключено те да направят всичко възможно, за да избягнат такъв скандал.
— Нека само да не го направят — каза Райън. Той мъничко се успокои. И все пак си виновен, Джак. Кандела беше съгласен с това. Райън го разбра по лицето му.