— Групата за борба с тероризма е готова. Нейните хора са вече на мястото. Техните коли се прехвърлят със самолети на ВВС, но засега им остава само да чакат.
— А ако влязат в действие, каква е вероятността за спасяването на Грегъри?
— Вероятността е сравнително голяма, господин президент — отговори Джейкъбс.
— Такъв отговор не може да ни удовлетвори — чу се гласът на Паркс. — Ако руснаците са получили заповед да го ликвидират…
— Аз разполагам с най-добре обучените в света специалисти — прекъсна го директорът на ФБР.
— От какви указания се ръководят при встъпване в действие? — попита Паркс.
— Те имат право да използват цялата си съкрушителна мощ в защита на себе си и всички невинни хора. Ако сметнат, че някой заплашва живота на заложника, смъртта на този човек е неминуема.
— Това е малко — тутакси отвърна Паркс.
— Какво искате да кажете, генерале? — попита президентът.
— Колко време е нужно на човек да се обърне и да пръсне черепа на някого, който стои до него? А ако те са готови да умрат, за да изпълнят поставената пред тях задача? Ние очакваме от нашите хора същото, не е ли така?
— Артър? — Президентът погледна съдията Мур.
— На мен ми е трудно да предскажа колко голяма е самопожертвователността на руснаците. Възможно ли е това? Да, предполагам. Но може ли да се гарантира? Не знам. Това никой не знае.
— Аз бях летец изтребител — каза генерал Паркс. — И знам до каква степен е мигновена човешката реакция. Ако някой реши да се обърне и да стреля даже когато снайперистът го държи на мушка, на стрелеца може да не му стигне време, за да го изпревари и спаси Грегъри.
— Тогава какво искате от мен? Да дам заповед на своите хора да убиват всички, които попаднат в полезрението им? — подхвърли Джейкъбс. — Ние не правим това. Не можем да го правим.
Паркс се обърна към президента:
— Господин президент, дори ако руснаците не получат Грегъри, а ние го загубим, това ще бъде победа за руснаците. Могат да минат години, преди да успеем да го заменим. Считам, че хората от ФБР са добре подготвени за борба с престъпници, но не с такива професионалисти и не в такава ситуация. Моля ви, сър, да възложите операцията на групата „Делта“ от Форт Браг.
— Те нямат право да действат на американска територия — моментално възрази Джейкъбс.
— Затова пък са подготвени по съответния начин — отговори генералът.
Отново настъпи мълчание.
— Емил, вашите хора подчиняват ли се на заповедите? — попита президентът.
— Те ще изпълнят всяко ваше разпореждане. Но това трябва да бъде писмена заповед.
— Можете ли да ме свържете с тях?
— Да, господин президент. — Джейкъбс вдигна слушалката на телефона и го превключиха чрез щабквартирата на ФБР в сградата на Хувър. Оттук връзката се осъществяваше по защитената кодирана линия.
— Извикайте на телефона агент Вернер… Агент Вернер, тук е директорът на ФБР Джейкъбс. Имам за вас специална задача. Изслушайте я внимателно. — И предаде слушалката на президента. — Той се казва Гюс Вернер. Ръководи групата за борба с тероризма от пет години, отказа се от по-високо назначение и остана на този пост.
— Господин Вернер, с вас говори президентът. Познахте ли гласа ми? Чудесно. Сега слушайте. В случай че ви се представи и най-малка възможност да спасите живота на майор Грегъри, неговото спасение ще бъде вашата единствена задача. Всички останали съображения остават на заден план. Задържането на престъпниците не е, повтарям, не е ваша грижа. Ясно ли е? Да, вероятността от заплаха за живота на заложника е достатъчно голяма, за да се използва оръжие. Майор Грегъри е незаменимо национално богатство. Вашата задача е да го спасите — него и само него. Сега ще издам писмена заповед и ще я предам на директора Джейкъбс. Благодаря. Желая ви успех. — Президентът остави слушалката. — Той казва, че вече е разглеждал такава възможност.
— Не се съмнявам — кимна Джейкъбс. — Гюс има добро въображение. А сега писмената заповед, сър.
Президентът взе от бюрото лист хартия и написа няколко реда, правейки с това разпореждането официално. Той разбра какво е направил едва като завърши с писането — това беше смъртна присъда, подписана от него с угнетяваща лекота.
— Сега доволен ли сте, генерале?
— Надявам се, че тези хора са действително тъй добри, както твърди директорът на ФБР — кратко отговори Паркс.
— Съдия, вие очаквате ли някакви последствия от другата страна?
— Не, господин президент. Нашите съветски колеги разбират необходимостта от подобни мерки.
— Тогава свършваме. — И нека Господ се смили над душата ми.