Но защо не откри той нищо забавно в това?
На Дженингс никога не се бе случвало да види толкова съсипан човек като Тосиг. Под наперената, но крехка черупка биеше в края на краищата сърцето на един самотен човек, обзет от яростна злоба срещу света, който се отнася към него не тъй, както той желае, но неспособен да промени нещата. Пеги едва не съжали жената в белезници, но съчувствието й не се разпростираше и върху предателите, още по-малко, когато е извършено отвличане — най-отвратителното престъпление в професионалния пантеон на ФБР.
Рухването на моралните сили у Тосиг беше пълно и още по-важно — това се случи тъкмо навреме и позволи на Дженингс и Уил Пъркинс да получат от нея необходимата информация. Беше още тъмно, когато поведоха Тосиг към стоящата пред входа кола на ФБР. Агентите решиха да не пипат датсуна, за да създадат впечатление, че тя е все още в този дом. След петнадесет минути Тосиг влезе през задния вход на сградата, в която се помещаваше местното управление на ФБР, и повтори нужната информация пред наскоро пристигналите следователи от Вашингтон. Тези сведения не бяха много подробни и се свеждаха до едно име, един адрес и марката на колата, но това положи началото, от което тъй много се нуждаеха служителите на Бюрото. Скоро една кола с агенти се приближи към жилището, намиращо се на посочения от Тосиг адрес, и се убедиха, че волвото си седи на мястото. После, след едно кръстосано сравняване на телефонните номера с адресите, те успяха да позвънят на семейството, живеещо в отсрещната къща, и да го предупредят, че само след една минута служители на ФБР ще почукат на задната врата. Агентите тутакси се настаниха в хола и пристъпиха към наблюдение, което изглеждаше и вълнуващо, и смразяващо страшно за младата двойка, притежаваща жилището. Те съобщиха на агентите, че Ан — познаваха я под това име — води тих и спокоен живот, не знаеха каква професия упражнява, но тя не създавала никакви неприятности на съседите, макар че нерядко излизала и се връщала в най-неочаквано време като много самотни хора.
— Снощи например тя се прибра вкъщи много късно — каза мъжът, — около двадесет минути преди да завърши шоуто на Карсън. Помислих, че срещата й се е проточила. Странно, но тя никога не води гости, макар че…
— Тя е станала. Прозорецът светна. — Един агент грабна бинокъла — явно излишен, когато трябва да наблюдаваш отсрещната сграда. Друг агент държеше в ръцете си фотоапарат с телеобектив и високочувствителен филм. Засега нищо не се виждаше — само една сянка, движеща се зад спуснатите пердета. На улицата, покрай автомобила на Ан, премина със спортен велосипед един мъж с каска на главата, който извършваше утринна разходка. От удобната позиция те забелязаха как той прикачи едно миниатюрно радиосигнално устройство върху вътрешната повърхност на задната броня на волвото, но само защото го очакваха.
— Кой ги е учил да го правят толкова сръчно? — поинтересува се агентът с фотоапарата. — Дейвид Копърфилд ли?
— Стан се казваше май, работи в Куантико. Веднъж играх карти с него — усмихна се вторият агент. — Той ми върна загубените пари и ми показа как стават тези номера. Оттогава престанах да играя покер на пари.
— Може ли да ни кажете какво става? — попита собственикът на дома.
— Не, извинете. Ще разберете, но не сега. Ето я!