— Толкова скоро? — учуди се Боб.
— Да. Ако се помотаем още малко, те ще успеят да залеят района с агенти.
Остатъкът от пътя премина в мълчание. Ан се завърна в града и остави автомобила в платен паркинг. Леонид остана в колата, докато тя пресече улицата, прекоси половината от квартала и излезе пред агенцията за коли под наем — тя се намираше точно срещу един голям хотел. За по-малко от петнадесет минути Ан изпълни съответната процедура и скоро паркира форда до своето волво. Тя предаде ключовете на Леонид и му каза да я следва до магистралата, откъдето той трябваше да продължи сам.
В момента, когато двата автомобила излязоха на магистралата, ФБР вече почти не разполагаше с коли. Трябваше да бъде намерено решение и агентът, който ги следваше, не сгреши. Един незабележим автомобил на местната полиция тръгна след волвото, а последната кола на ФБР се устреми по магистралата, за да поеме наблюдението на форда. В същото време пет автомобила, взели участие в първата фаза от проследяването на Ан, с пълна скорост се понесоха напред, за да догонят форда. Три от тях се озоваха на същия изход и го последваха по един второстепенен път, водещ към скривалището. Тъй като мъжът съблюдаваше точно разрешената скорост, две от колите се видяха принудени да го изпреварят, обаче третият успя да запази своята позиция отзад — дотогава, докато фордът внезапно се отклони встрани и спря до банкета. В този участък шосето беше право като стрела на разстояние повече от километър и половина и Боб се установи точно по средата на отсечката.
— Виждам го, виждам го — докладва наблюдателят от хеликоптера, следящ колата на мъжа от разстояние четири километра и половина чрез закрепения на поставка бинокъл. Той съзря мъничката фигура на един мъж, който отвори капака на форда. Мъжът се наведе над мотора, изчака няколко минути, после затвори капака, седна в автомобила и продължи по-нататък.
— Това момче е истински професионалист — забеляза наблюдателят, обръщайки се към пилота.
Е, не толкова, помисли си пилотът, гледайки отдалечаващата се бяла точка. Той видя как фордът се отклони от шосето и пое по черния път, който се губеше сред дърветата.
— Бинго!
Служителите на ФБР и по-рано предполагаха, че скривалището се намира в някое усамотено място. Самият релеф на областта предоставяше възможности за укриване. Веднага щом бе установено местонахождението на района, от военновъздушната база в Бергстром, в щата Тексас, излетя един самолет RF-4C „Фантом“ от 67-ма ескадрила на тактическото разузнаване. Екипажът на самолета, състоящ се от двама човека, възприе задачата като шега, но не възрази срещу полета, на който отделиха по-малко от един час. Като операция този полет беше толкова прост, че с него би се справил всеки пилот. Фантомът направи четири облитания на голяма височина над указания район, изразходва няколко стотици метра филмова лента за аерофотоснимки със своите многобройни камери и се приземи в базата на ВВС в Къртланд, недалеч от Олбъкърк. Няколко часа преди това един транспортен самолет докара тук специалисти и необходимото оборудване. Докато пилотът изключваше двигателите на фантома, двама техници от наземната служба извлякоха касетките с филма и ги занесоха в един фургон, който служеше като подвижна фотолаборатория. Апаратурата за автоматично проявяване предаде мокрите кадри на специалистите по разчитане на аерофотоснимки само половин час след като изтребителят бе извършил кацане.
— Чудесни снимки — изкоментира пилотът, когато видя първите кадри. — За наш късмет атмосферните условия бяха великолепни: студено и ясно време, ниска влажност, удачен ъгъл на слънчевите лъчи спрямо земната повърхност. Ние дори не оставихме никакви инверсионни следи.
— Благодаря, майоре — каза сержантът, разглеждайки филма от панорамната камера КА-91. — Изглежда, че един черен път се отделя от шосето ето тук и се вие нагоре по този хълм… а това прилича на фургон, една кола паркирана на около петстотин метра… друга кола, покрита с нещо. Две коли. Какво друго?…
— Един момент, аз не виждам втория автомобил — каза агентът от ЦРУ.
— Ето тук. Слънчевите лъчи се отразяват от нещо и отражателят е чувствително по-голям от бутилка кока-кола. По всяка вероятност това е предното стъкло на автомобил. Не е изключено да е задното, но аз мисля, че това е предната част.
— Защо? — попита агентът. Той просто искаше да знае на какво основание специалистката прави такова заключение.
Тя отговори, без да вдига глава:
— Вижте, сър, ако аз бях на тяхно място и трябва да скрия кола, бих я набутала на заден ход в гъсталака, тъй че да мога да я изкарам бързо при необходимост.