— Вие сте права, сержант — разсмя се агентът.
Тя завъртя ръчката и на екрана се появи друг кадър.
— Ето тук виждаме отблясък от бронята, а това навярно е решетката. Вижте как са ги скрили. Погледнете фургона. Може би това е човек, криещ се в сянката… — Тя смени кадъра. — Да, това е човек. — Мъжът беше висок около един метър и осемдесет сантиметра, с атлетическо телосложение, с тъмна коса, една сянка на бузата му подсказваше, че днес не се е бръснал. Пистолет не се виждаше.
Отделиха около тридесет годни за изучаване кадри на фургона и района около него. Осем кадъра бяха увеличени до размера на плакат. Изпратиха ги в хангара, където един UN-1N се подготвяше за полет. Вернер също се намираше там. Прибързаната подготовка на операцията едва ли му харесваше повече, отколкото на хората във фургона, но той нямаше избор, както нямаха и те.
— И така, полковник Филитов, преминаваме към 1976 година.
— Когато Дмитрий Фьодорович стана министър на отбраната, той ме взе със себе си. Това опрости нещата, разбира се.
— И увеличи вашите възможности.
— Да, естествено.
Нямаше контраобвинения, нямаше обвинения, нямаше коментари относно престъпленията, извършени от Михаил Семьонович. Засега всичко това бе останало в миналото. В началото получиха признанието, както винаги са го получавали, и както винаги то беше трудната част; но веднъж сдобили се с него, било чрез прилагането на жесток натиск или, както в случая, с помощта на хитрост — тогава всичко тръгваше по-леко по отъпкан път. Разпитът можеше да продължи в течение на много седмици и Ватутин нямаше представа кога ще завърши. През първия етап на следствието трябваше да се очертаят контурите на деянието. По-нататък щеше да последва по-подробно изучаване на всеки епизод, обаче двуетапното естество на разпита беше извънредно важно за установяване на индекс на кръстосаните връзки — така че да не бъде позволено на обвиняемия на по-късен етап да се опита да измени показанията или съвсем да отрече някои от тях. Но дори в тази фаза, когато се налагаше да се пропускат подробностите, Ватутин и хората му изпадаха в ужас. Полковник Филитов бе предавал на Запада най-съкровените тайни. Техническите характеристики на всеки танк и артилерийско оръдие, приети на въоръжение в Съветската армия, включително на модификации, които не са доставяни на арабите — това беше равносилно на предаването им на израелците, а следователно и на американците, — непостъпили дори в армиите на Варшавския договор, попадаха на Запад още преди да е завършило изпитанието на прототипите и да е започнало серийното производство. Технически характеристики и бойни качества на самолети и най-различни обикновени и ядрени бойни глави. Цифри, определящи надеждността на стратегическите ракети. Вътрешните разногласия в Министерството на отбраната, а когато Устинов стана пълноправен член на Политбюро — политическите противоречия на най-високо ниво. Най-големи вреди причиняваха данните, които Филитов предаваше на Запад относно съветската стратегия, а в това отношение на него всичко му бе известно. Като доверено лице на Дмитрий Фьодорович Устинов и легендарен военен герой, Михаил Семьонович се бе превърнал в окуляр, през който апаратчикът министър наблюдаваше света на действителните военни дела.
И тъй, Михаил Семьонович, какво мислите вие за… Устинов трябва да е задавал хиляди пъти този въпрос, но нима той е подозирал…
— Що за човек беше Устинов? — поинтересува се полковникът от ВГУ.
— Блестящ ум — тутакси отвърна Филитов. — Неговите административни способности бяха уникални и никой не можеше да се сравнява с него. Той инстинктивно разбираше производствените процеси, а такова качество не ми се е случвало да видя у никого. Той можеше още с пристигането си в даден завод веднага да определи дали работата върви добре или не. Устинов умееше да погледне с пет години напред и да определи какво въоръжение ще бъде нужно или няма да бъде. Единствената негова слабост се състоеше в това, че той нямаше ясна представа как това въоръжение се използва в боя, и затова понякога спорехме. Аз се опитвах да променя този или онзи проект с цел оръжието да стане по-лесно използваемо в боя. Искам да кажа, че се стремях да направя това оръжие по-удобно за приложение в бойна обстановка, докато той искаше да подобри методите на производство и ускори въвеждането на новото въоръжение. Обикновено надделявах, но понякога това не ми се удаваше.
Поразително, мислеше си Ватутин, като си водеше бележки. Михаил Семьонович продължавал да се бори, за да направи въоръжението на Съветската армия по-ефективно, а същевременно е предавал всичко на Запада… защо? Но засега той не можеше да зададе този въпрос и нямаше да може да го зададе още дълго време. Той не можеше да позволи на Филитов да види себе си като патриот дотогава, докато неговото предателство не бъде напълно документирано. Сега Ватутин знаеше, че за изясняването на подробностите ще бъдат необходими месеци.