Всички членове на групата за борба с тероризма имаха медицинска подготовка, а двама от щурмовия екип бяха фелдшери. Един от тях бе ранен в ръката и под негово наблюдение агентът, убил Олег, направи превръзката. Другият влезе в задната стая и се наведе над Леонид.
— Ще се оправи — забеляза той, бинтовайки ръката. — Все пак ще има нужда от операция. Лакътната и лъчевата кост са счупени, шефе.
— Трябваше да хвърлите пистолета — каза му Вернер. — Нямахте много шансове за успех.
— Боже мой! — Това беше Полсън. Той стоеше до прозореца и гледаше какво е направил неговият единствен куршум. Един агент обискираше тялото, търсейки оръжие. Той стана и отрицателно поклати глава. По този жест снайперистът разбра нещо, което щеше да предпочете да не знае. В този момент му стана ясно, че повече никога няма да ходи на лов. Куршумът бе попаднал в лицето, точно под лявото око. Почти цялата задна част на главата й беше на стената срещу прозореца. По-добре никога да не бях поглеждал, помисли си Полсън. След пет дълги секунди стрелецът се обърна и изпразни оръжието.
Хеликоптерът свали Грегъри право на обекта. Когато птицата се приземи, шест въоръжени охранители обкръжиха Грегъри и го съпроводиха вътре в сградата. Ал се изненада, когато забеляза, че го снимат. Някой му подхвърли една кутия кока-кола и той се изпръска, докато я отваряше. След няколко глътки той попита:
— Що за дяволска история беше всичко това?
— Ние самите още не сме съвсем наясно — отговори началникът на службата за безопасност. Изминаха няколко секунди, преди мозъкът на Ал да схване какво се бе случило. И чак тогава го побиха студени тръпки.
Вернер и неговите хора стояха пред фургона, докато групата по събирането на доказателствата се занимаваше със своята работа. Тук вече се намираха една дузина полицаи от щата Ню Мексико. Раненият агент от ФБР и раненият офицер от КГБ бяха натоварени на една и съща линейка за бърза помощ — с тази разлика, че последният беше прикован с белезниците към носилката и той правеше всички усилия да не вика от болката в поразените кости на ръката.
— Къде го карате? — попита един полицейски капитан.
— В болницата на военновъздушната база в Къртланд. И двамата — отговори Вернер.
— Не е много близко.
— Постъпи заповед да се запази всичко станало в тайна. Ако питате мен, момчето, което надупчи вашия полицай, лежи ето там — във всеки случай, съдейки по описанието, което той ни даде.
— Изненадан съм, че успяхте да го хванете жив. — Вернер с любопитство погледна капитана. — Искам да кажа, всички бяха въоръжени, нали?
— Да — съгласи се Вернер. По лицето му премина странна усмивка. — Всъщност и аз се изненадах.
24.
ПРАВИЛАТА НА ИГРАТА
Най-поразителното беше това, че средствата за масова информация не научиха за случилото се. По време на щурма бяха произведени само няколко изстрела от оръжия без заглушители, а стрелбата съвсем не е рядкост в Американския запад. На запитванията, отправени към полицейското управление на щата Ню Мексико, беше отговорено, че се води разследване по опита за убийство на полицая Мендес и в близко време се очаква арестуването на престъпника, а честото появяване на хеликоптери се обясняваше с ученията по издирване и спасяване на хора, провеждани съвместно от полицията и военновъздушните сили. Обяснението не звучеше прекалено убедително, но щеше да задържи за някой и друг ден любопитството на репортерите.
Групата по събирането на веществени доказателства направи оглед на фургона и съвсем не се изненада, като не откри почти нищо интересно. Полицейският фотограф направи снимки на всички убити — той наричаше себе си професионален вампир — и предаде касетката с филма на старшия агент от ФБР. Телата бяха поставени в гумени чували и откарани в Къртланд. Оттам ги експедираха към базата на ВВС в Дувър, където се намира приемен център, комплектуван със съдебномедицински експерти. Проявените снимки на офицерите от КГБ бяха изпратени по факса във Вашингтон. Местната полиция и агентите на ФБР се заеха да обсъждат как ще се води делото срещу оцелелия офицер от КГБ. Те стигнаха до извода, че той е нарушил поне една дузина закони, отнасящи се в еднаква степен както до федералната юрисдикция, така и до юрисдикцията на щата, и по тази причина се налагаше участието на много юристи, за да се оправи бъркотията, макар и да знаеха, че окончателното решение ще бъде взето във Вашингтон. Тук още повече грешаха. Част от проблемите щяха да бъдат решени на друго място.
В четири часа сутринта Райън усети нечия ръка на рамото си. Той се завъртя и видя, че Кандела включва светлината на нощното шкафче до леглото.