— Какво става? — помъчи се да измърмори Райън колкото се може по-разбираемо.
— Бюрото е съумяло успешно да проведе операцията. Спасили са Грегъри и с него всичко е наред — каза Кандела. Той предаде на Райън няколко снимки. Райън премига два-три пъти и после очите му се ококориха от изненада.
— Дяволски приятно е да се събудиш сутрин с такава новина — каза той, още без да е видял на снимката какво е станало с Татяна Бизарина. — Боже Господи! — Той тръсна снимките на леглото и се запъти към банята. Кандела чу шума на течаща вода, после се появи Райън, който се насочи към хладилника. Той извади една кутия със сода и я отвори.
— Извинете, искате ли? Там има още. — Джак показа хладилника.
— За мен е още малко рано. Предадохте ли бележката на Головко?
— Да. Заседанието ще се възобнови днес следобед. Аз искам да се срещна с нашия приятел към осем часа. Възнамерявах да стана в пет и половина.
— Аз реших, че ще пожелаете да видите снимките незабавно — забеляза Кандела и чу в отговор мърморене.
— Да, разбира се. Това къде е по-интересно от сутрешните вестници… Сега го държим в ръцете си — отговори Райън, взирайки се в килима. Освен ако…
— Освен ако не поиска да умре — съгласи се офицерът от ЦРУ.
— Какво ще кажете за жена му и дъщерята? — попита Джак. — Ако имате някакви предложения, много ми се ще да ги чуя.
— Срещата там ли е, където предложих?
— Да.
— Притиснете го колкото се може по-силно. — Кандела събра снимките и ги сложи в един плик. — И нека непременно да види снимките. Те едва ли ще смутят съвестта му, но без всякакво съмнение ще му покажат, че сме дяволски сериозни. А сега, ако искате да чуете едно мнение: аз ви мислех за съвсем смахнат преди, докато сега — Кандела се захили — ви смятам само за смахнат. Ще се върна, когато се разсъните.
Райън кимна и го изпроводи с поглед, преди да се отправи към душа. Водата беше гореща и Джак не бързаше да се раздели с топлия дъжд — от това малката стаичка се изпълни с пара и той трябваше да изтрие огледалото, преди да се обръсне. Завършвайки тоалета си, той преднамерено се стремеше да гледа брадата си, избягвайки да се гледа в очите. Сега не беше време за съмнения.
Извън прозорците на стаята му беше още тъмно. Москва не се осветлява през нощта като американските градове и затова изглеждаше опустяла. Вероятно това се дължеше на почти пълното отсъствие на автомобили през тази част на денонощието. Във Вашингтон винаги има хора, които се движат насам-натам, там винаги съществува неосъзнатата увереност, че някъде има хора, които бодърстват и вършат своята работа, каквато и да е тя. Тук подобна представа липсваше или това понятие не се превеждаше. Също както думите в един език никога не съответстват напълно на думите в друг, тъй и Москва в представите на Райън много приличаше на други големи градове, които бе посещавал, и същевременно изглеждаше поразително чужда със своите разлики. Тук хората не се занимаваха с делата си — те вършеха преди всичко онова, което някой им е възложил да направят. Иронията на съдбата се състоеше в това, че той скоро щеше да стане един от хората, даващи заповеди на човек, който е забравил как да ги изпълнява.
Утрото в Москва настъпваше бавно. Шумът на тролейбусите и тъпият грохот на дизеловите камиони изглеждаха приглушени от снежната покривка, а прозорецът на стаята на Райън не гледаше на изток и затова първите лъчи на изгрева не я осветяваха. Това, което беше сиво, започна постепенно да придобива цвят — сякаш някое дете си играеше с копчето на цветен телевизор. Джак си изпи третата чашка кафе и остави книгата, която четеше. Седем и половина. В такива случаи, предупредил го бе Кандела, точността играе решителна роля. Джак мина още веднъж през тоалетната и се облече за утринна разходка.
Тротоарите бяха вече разчистени от падналия през нощта сняг, макар че по бордюрите все още се извисяваха снежни купчини. Райън кимна на охранителите — австралийци, американци и руснаци, — после зави на север, по улица „Чайковски“. Студеният северен вятър шибаше лицето му и на очите излязоха сълзи. След като си оправи шала, Джак се насочи към площад „Въстание“. В този район на Москва се намираха много чуждестранни посолства. Предишната сутрин той бе завил надясно в края на площада и бе видял половин дузина легации, разположени малко в безпорядък близо една до друга, но сега Джак пое наляво по „Кудрински переулок“ — руснаците имат поне девет начина за произнасяне на думата „улица“, макар че Джак тъй и не разбра всички тези нюанси, — после надясно и отново наляво по „Барикадна“.