— Сергей Николаевич, ако в света властваше здравият разум, хора като вас и мен биха седнали на масата и биха изгладили всички разногласия за два или три дни. По дяволите, ние и двамата знаем, че СССР и САЩ желаят да намалят два пъти ядрените си арсенали. В продължение на цяла седмица ние се шматкаме и спорим — в срок от колко часа следва да бъде предупредена приемащата страна за пристигането на група за провеждане на непланирана инспекция. И тъй като нито една от страните не е готова да вземе решение по този въпрос, ние обсъждаме проблеми, по които отдавна е постигнато съгласие, вместо да се придвижим напред. Ако преговорите се водеха между вас и мен, аз бих казал един час, вие бихте отговорили осем, и в края на краищата ще се съгласим на три или четири.
— Четири или пет — засмя се Головко.
— Е добре, четири — засмя се Джак. — Ето виждате ли? Ние сме способни да решим един такъв сложен въпрос, нали?
— Но ние не сме дипломати — напомни Головко. — Ние знаем как да сключваме споразумения, само че не по общоприетия дипломатически начин. Вие сте прекалено прям, а аз — прекалено практичен. Е, Иван Еметович, ние ще направим от вас руснак. — Той току-що бе русифицирал името на Джак, Иван Еметович. Джон, син на Емет.
Отново делови разговор, помисли си Райън. Той смени темата и реши да дръпне юздата на събеседника си.
— Не, не мисля. Тук става доста студено. Хайде да направим така: вие ще идете при ръководителя на вашата делегация, а аз ще се отправя към чичо Ърни и ще им кажем, че сме съумели да се договорим — приемащата страна да получава предупреждение за инспекция в срок от четири часа. Направо сега. Става ли?
Джак видя, че е съумял да стресне Головко. На руснака за миг му се стори, че Райън е направил сериозно предложение. Полковникът от ГРУ/КГБ тутакси се овладя и даже Джак едва успя да забележи как се измени изражението на лицето му. Неговата усмивка едва ли бе засегната, но докато устните продължаваха да се усмихват, веселото пламъче в очите за частица от секундата угасна и пак се появи. Джак не знаеше доколко е сериозна грешката, която току-що бе направил.
Защо не нервничите, Иван Еметович? — помисли си Головко. — Защо? По-рано не бяхте тъй спокоен. На приема бяхте толкова напрегнат, та ми се стори, че няма да издържите и ще се пръснете като балон. И вчера, когато ми предадохте бележката, аз усетих пот по дланта ви. А днес сте спокоен, усмихвате се и се шегувате, опитвате се да се подигравате с мен. Защо тъй се изменихте. Вие не сте полеви офицер. Вашето поведение на приема го показа, а сега сте хладнокръвен като истински оперативен служител. Защо? — питаше се Головко, гледайки как участниците в преговорите се връщат в залата. Всички насядаха около масата, готови да изслушат следващата поредица от монолози. Головко не отделяше очи от американеца.
Да. Райън не беше притеснен сега, макар че в понеделник и вторник едва се владееше. Сега той просто изглеждаше уморен, сякаш всичко му е омръзнало. А от вас, Райън, би трябвало да се очаква потиснатост, помисли си Головко.
За какво му е потрябвало на Райън да се среща с Герасимов? И то два пъти? Защо така нервничеше преди първата среща и след нея… а също така преди втората среща, но след втория контакт спокойствието му се върна.
Съвсем неразбираемо. Головко слушаше бръмчащите думи в слушалката — сега бе дошъл редът на американеца да говори за неща, които бяха отдавна съгласувани — обаче мислеше за друго. Пред очите на Головко мислено се откриваше досието на Райън, съхранявано в КГБ. Райън, Джон Патрик. Син на Емет Уилиям Райън и Катрин Бърк Райън. Родителите починали. Женен, с две деца. Научни степени в областта на икономиката и по история. Състоятелен. Кратка служба в корпуса на морската пехота в САЩ. Бивш борсов брокер и преподавател по история. Преди четири години започнал да работи в ЦРУ, отначало като нещатен служител, след като преди това в продължение на една година бил консултант. Скоро станал щатен служител на ЦРУ. Никога не е минавал на подготовка в оперативната школа на ЦРУ в лагера Пиъри, в щата Вирджиния. Два пъти бил въвлечен в инциденти, свързани с употреба на оръжие, и в двата случая се проявил откъм най-добрата си страна — това се дължи на обучението в морската пехота, реши Головко, плюс вродените способности на Райън като мъж, едно качество, което будеше у руснака уважение. Умен, смел, когато възникне необходимост — опасен противник. Райън работеше непосредствено под ръководството на заместник-директора на ЦРУ по разузнаването; известно е, че е подготвил многобройни оценки въз основа на разузнавателните данни… Но да проведе самостоятелна разузнавателна операция? Той няма необходимата подготовка за това. При това психологическият му профил не съответства на такава операция. Прекалено открит е, помисли си Головко, не обича да хитрува и да мами. Ако се опита да скрие нещо, ще разберете това, макар че никога няма да узнаете какво точно крие.