Вие скривахте нещо по-рано, но не сега, нали така? И какво означава всичко това, Иван Еметович? Но, по дяволите, що за име е това Емет, помисли си Головко без всякаква връзка със случилото се.
Джак забеляза, че Головко го гледа, и видя въпроса в очите му. Този човек далеч не е глупав, помисли си Джак, слушайки как Ърнест Алън говори за някакъв технически аспект на проблемите. Ние мислехме, че той е от ГРУ, а се оказа служител на КГБ — или, поправи се Джак, у нас се бе създало такова впечатление. А има ли още нещо за него, което ни е неизвестно?
Полковник Фон Айк стоеше до предназначената за пътници задна врата на самолета си, заел паркова позиция номер девет на летище Шереметиево. Пред летеца работеше един сержант, който се занимаваше с херметическата изолация на вратата. До него беше разстлано внушително количество инструменти. Тази врата, както става обикновено при самолетите, се отваряше навън, само след като леко се дръпнеше навътре, позволявайки на херметическата изолация да се придвижи встрани. Неизправните врати водеха до гибелта на самолети, при това най-впечатляващата злополука беше катастрофата в околностите на Париж преди десет години. Долу, под тях, стоеше един часови от КГБ с автомат. Екипажът на самолета беше принуден да преминава през контролно-пропускателните пунктове. Всички руснаци се отнасяха много сериозно към безопасността на полетите, а служителите на КГБ в това отношение бяха направо фанатици.
— Не мога да разбера, полковник, защо святка аварийната лампичка — забеляза сержантът след двадесетминутна работа. — Херметизацията е идеална, ключът, който командва сигналната лампичка, изглежда в добро състояние — накратко казано: с вратата всичко е наред. Сега ще проверя контролното табло в кабината.
„Ти имаш ли представа защо?“ — искаше му се на Пол фон Айк да попита часовия от КГБ, стоящ на пет метра отдолу, но не можеше.
Членовете на екипажа вече подготвяха самолета за завръщане у дома. Бяха им осигурили два свободни дена, за да се разходят из Москва. Този път ги откараха до един старинен манастир, разположен на сто и петдесет километра от Москва, като последните петнадесет километра преминаха по това, което през лятото тук се наричаше черен път, но сега се бе превърнало в смес от кал и сняг. Разведоха ги и из Москва — с гид и охрана — и сега екипажът беше готов да поеме обратния път. Той не бе запознал своите хора с това, което му бе казал Райън. Интересно, помисли си Фон Айк, каква ли ще бъде тяхната реакция?
Заседанието завърши по график и съветската страна намекна, че утре ще бъде в състояние да обсъжда предупредителните срокове за инспекционните обиколки. На руснаците ще им се наложи да дискутират по този проблем много спешно, помисли си Райън, тъй като американската делегация ще отпътува със самолет утре вечер и трябва да се прибере вкъщи с нещо осезателно след първия етап на преговорите. В края на краищата бе постигната неофициална договореност за времето за провеждане среща на върха. Тя щеше да се състои в Москва през пролетта. Как ли ще изглежда Москва тази пролет, каза си Райън. Чудя се дали ще ме вземат в Москва за участие в церемонията по подписването на договора. А дали изобщо ще бъде готов договорът за подписване? Трябва да се положат всички усилия за това, реши Райън.
Головко проследи с поглед американците, които напуснаха сградата на Министерството на външните работи, после извика автомобила си и скоро се озова пред щабквартирата на КГБ. Оттам той отиде направо в кабинета на председателя.
— И тъй, какво отстъпиха днес нашите дипломати на американците? — попита Герасимов без предисловия.
— Мисля, че утре ще поставим на обсъждане нашето изменено предложение относно сроковете за предупреждение при внезапни инспекционни пътувания. — Полковникът направи кратка пауза и после продължи: — Днес разговарях с Райън. Струва ми се, че неговото поведение забележимо се измени, и сметнах за необходимо да ви съобщя за това.
— Слушам ви — каза председателят на КГБ.