А после?… Той щеше да раздели хората си на две групи по стотина бойци във всяка от тях. Майорът щеше да възглави първата и да тръгне с нея отляво. Сам Стрелеца щеше да поведе отдясно втората. Той избра целта на атаката още сега, когато оглеждаше планинския връх. Да, каза си той, ударът ще бъде нанесен по тази сграда, където живеят руснаците. Не по войниците, а по тези, които те охраняват. Там светеха няколко прозореца. Жилищен блок с множество апартаменти, построен на един планински връх, помисли си той. Що за хора са това, заради които руснаците са построили жилища, каквито има обикновено само в градовете? Това са хора, привикнали да живеят в комфортна обстановка, хора, които трябва да бъдат охранявани. Хора, работещи над нещо, от което американците се страхуват. Следователно те трябва да бъдат унищожени безжалостно, помисли си Стрелеца.
Майорът се приближи и залегна до него.
— Всички хора са скрити добре — каза той и насочи към обекта собствения си бинокъл. Беше толкова тъмно, че Стрелеца виждаше само очертанията на неговата фигура, само контура на лицето и тъмното петно на щръкналите мустаци. — Когато разглеждахме обекта от оня връх, погрешно оценихме разстоянието. За приближаване към външното заграждение ще са необходими около три часа.
— По-скоро четири според мен.
— Хич не ми харесват тези караулни кули — забеляза майорът. И двамата трепереха от студ. Вятърът се бе усилил и планинският масив вече не ги защитаваше. — На всяка има по една или две картечници. Могат да ни пометат от склона още в самото начало на щурма.
— Прожектори няма — напомни Стрелеца.
— Това означава, че имат прибори за нощно виждане. Аз сам съм се ползвал от тях.
— Доколко са ефективни?
— Имат ограничен обсег на видимост. На голямо разстояние могат да се различат големи предмети, например камиони. Човек в силно пресечена местност като тази може да се види на три километра. За часовите това е достатъчно, приятелю. Ние трябва първо да унищожим кулите, като използваме минохвъргачен огън.
— Не — поклати глава Стрелеца. — Ние имаме по-малко от сто мини. Ще насочим минометите към казармата. Ако успеем да унищожим всички спящи войници, ще ни бъде много по-лесно да водим бой вътре в обекта.
— А ако часовите на караулните кули ни забележат, половината от нашите хора ще загинат още преди да са се събудили войниците — изтъкна майорът.
Стрелеца мрачно кимна. Неговият съмишленик беше прав. Двете кули бяха разположени по такъв начин, че позволяваха да се води унищожителен огън по планинския склон, по който предстоеше да се изкачат муджахидините. Те биха могли да им противопоставят своя картечен огън, обаче един дуел от този род винаги завършва с победа за този, който се защитава. Духна особено силен порив на ледения вятър и Стрелеца разбра, че трябва да намерят завет, ако не искат да замръзнат.
— По дяволите този студ — изруга майорът.
— Не мислиш ли, че часовите на кулите също мръзнат? — попита Стрелеца след кратък размисъл.
— Още по-студено им е, отколкото на нас. Те много повече са изложени на вятъра.
— Как са облечени руските войници?
— Също като нас — засмя се майорът. — В края на краищата не носим ли същата униформа?
Стрелеца кимна, стремейки се да долови една идея, която витаеше в някакво отдалечено кътче на подсъзнанието му. Най-после тази мисъл проблесна в скования от студа мозък и като помоли майора да остане на мястото, той напусна наблюдателния пост. След няколко минути се завърна, държейки в ръцете си едно пусково устройство на ракетата „Стингър“. Пръстите му залепваха за метала, когато Стрелеца започна да го сглобява. Приборите за търсене и насочване се пазеха под дрехите на неговите хора, за да защитят чувствителните батерии от студа. Въпреки тъмнината Стрелеца бързо монтира установката и като допря бузата си до студения метал, той насочи ракетата към най-близката караулна кула…
— Слушай — каза той и предаде пусковата установка на майора.
— Ясно! — Неговите бели зъби светнаха в тъмната нощ.
Кларк също беше зает. Той трябва да е внимателен и предпазлив човек, забеляза Манкузо, като го наблюдаваше как разстила и проверява своето снаряжение. Дрехите му изглеждаха най-обикновени, макар че бяха износени и лошо ушити.