Мария Ивановна не можеше да разбере какво се е случило. Беше й ясно само едно — всичко това е изключително сериозно. Мъжът й я бе помолил да бъде на определено място в определено време, да не му задава никакви въпроси и само да му обещае, че ще постъпи точно така, както й кажат, без оглед на последствията. Тези думи, произнесени със спокоен, равнодушен тон на фона на шума от течащата вода в кухнята, я изплашиха не по-малко от грохота на немските танкове, които нахлуха в Талин през 1941 година. Но животът й под немска окупация я бе научил на едно — тя разбираше колко е важно да оцелее.
И нейната дъщеря нямаше представа какво ще правят. На поведението й не можеше да се разчита — не се знаеше как ще реагира тя. Катя — тяхното единствено дете — никога през живота си не се бе сблъсквала като майка си с опасности, а само с редки неприятности. Тя беше студентка първи курс в икономическия факултет на Московския държавен университет и се движеше в кръга на подобни деца, чиито родители бяха важни личности, поне с ранг на министър. Тя вече беше член на партията — осемнадесет години беше долната граница за приемане в нейните редове — и също играеше вече отредената й роля. Предишната есен тя се бе трудила на полето за събиране на реколтата — главно заради снимката, която показаха на втора страница на „Комсомолская правда“. Не може да се каже, че това много й харесваше, но в съответствие с новите тенденции децата на могъщите ръководители бяха „насърчавани“ поне да си дават вид, че работят наравно с другите. Е, можеше да бъде и по-лошо. Тя се завърна от това изпитание на полето с един нов приятел и тогава у майка й се породиха съмнения: не съществуват ли между тях интимни отношения, не е ли младежът уплашен от телохранителите — той не може да не знае кой е баща й. А може би бе видял в тази връзка възможност да стане служител на КГБ и да направи бърза кариера? Или пък принадлежеше към новото поколение, на което всичко беше безразлично? Дъщеря й беше типична негова представителка. Тя бе постъпила в партията, за да укрепи положението си в обществото, а високият пост на нейния баща й даваше широки възможности при избора на интересна и добре заплатена работа. Сега тя седеше до майка си, прелиствайки едно западногерманско модно списание, което сега се продаваше в Съветския съюз, и се чудеше с какъв ли тоалет да изненада своите колеги в университета след завръщането си от Талин. Тя трябва много да научи, помисли си майка й, спомняйки си, че на осемнадесет години светът представлява място, където хоризонтът може да бъде и много близко, и много далече — в зависимост от настроението.