Едва успели да си изпият кафето, по високоговорителите съобщиха за предстоящия полет. Но майката и дъщерята не бързаха. Без тях самолетът нямаше да излети. Най-накрая, когато бе обявено последното повикване, един служител им донесе палтата и шапките, друг заедно с телохранителите ги придружи надолу по стълбите до колата. Останалите пътници бяха вече откарани до самолета с автобус — за руснаците още не съществуваха пътническите коридори — и когато техният автомобил спря пред стълбата, майката и дъщерята се качиха направо в предния салон. Стюардесата ги съпроводи до местата на първа класа. Самият салон, разбира се, не се наричаше първокласен, но креслата тук бяха по-широки, разстоянието между тях беше по-голямо и местата се резервираха предварително. Самолетът излетя в десет часа московско време, извърши междинно кацане в Ленинград и полетя към Талин, където се приземи малко след един часа.
— И тъй, полковник, подготвихте ли резюме за дейността на вашия подследствен? — попита Герасимов небрежно. Той сякаш мисли за нещо друго, забеляза веднага Ватутин. Можеше да се предполага, че председателят на КГБ ще прояви по-голям интерес към този материал, особено вземайки под внимание, че до началото на заседанието на Политбюро оставаше един час.
— За това ще бъдат написани книги, другарю председател. Филитов е имал достъп до всички наши тайни, свързани с отбраната. Освен това е участвал в изграждането на нашата отбранителна политика. Трябваха ми тридесет страници само за да съставя резюме на престъпната му дейност. За пълното доразследване на случая ще са необходими няколко месеца.
— Пълнотата е по-важна, отколкото бързината — забеляза Герасимов безцеремонно.
Ватутин дори и не трепна.
— Както желаете, другарю председател.
— А сега ще ме извините. Заседанието на Политбюро с насрочено за тази сутрин.
Полковник Ватутин застана мирно, направи кръгом и напусна кабинета. В приемната той се натъкна на Головко. Те се познаваха един друг, макар и повърхностно. Бяха завършили школата на КГБ почти по едно и също време — с разлика от една година, — а в служебната йерархия се изкачваха горе-долу със същата скорост.
— Полковник Головко — чу се гласът на секретаря. — Председателят трябва да пътува сега и предлага да дойдете отново утре в десет часа.
— Но…
— Тъкмо тръгва — каза секретарят.
— Разбрано — отговори Головко и стана. Заедно с Ватутин излязоха в коридора.
— Председателят е зает — забеляза Ватутин.
— А ние не сме ли? — подхвърли Головко, затваряйки вратата. — Стори ми се, че иска да поговори с мен. Аз пристигнах тук в четири часа сутринта, за да напиша този проклет доклад! Е, ще отида да закуся. Как вървят нещата във Второ главно, Клементий Владимирович?
— Заети сме от сутрин до вечер. Народът не ни плаща за безделие. — Ватутин също бе пристигнал много рано, за да оформи отчета, и при споменаването за закуска стомахът му се сви конвулсивно и закъркори.
— Вие навярно също сте изгладнели. Да хапнем заедно.
Ватутин кимна и двамата полковници се отправиха към стола. За старши офицери — от полковник нагоре — имаше отделна зала, където ги обслужваха сервитьори в бяло. Залата никога не пустееше. КГБ работеше денонощно, а необичайните работни часове водеха до хаотично посещение на столовата. Освен това храната тук беше добра, особено в залата за старши офицери. Там цареше тишина. Всякакви разговори, дори за футбола, се водеха шепнешком.
— Нима не сте в състава на делегацията за преговорите по съкращаването на въоръженията? — попита Ватутин, като отпи глътка чай.
— Да, включен съм. Наглеждам дипломатите. Американците смятат, че съм от ГРУ — усмихна се Головко, повдигайки удивено веждите си — отчасти, за да се надсмее над американците, също така, за да покаже колко важна е неговата легенда.
— Наистина ли? — учуди се Ватутин. — Струваше ми се, че те са информирани по-добре — поне… — Той вдигна рамене, с което искаше да покаже, че няма право да продължи. Аз също имам тайни, които не мога да обсъждам със странични лица, Сергей Николаевич, каза си той.
— Мисля, че председателят е зает на предстоящото заседание на Политбюро. Носят се слухове…
— Той още не е готов за това — прекъсна го Ватутин със спокойната увереност на човек, посветен в дворцовите тайни.
— Сигурен ли сте?
— Напълно.
— Вие на коя страна сте? — попита Головко.