Ватутин не се бе замислял за това — в неговите задължения не влизаше вземането на политически решения. Може би Головко беше прав в оценката на случилото се, но правилата си бяха правила.
— Засега тази информация е абсолютно секретна, Сергей Николаевич, не го забравяй.
— Разграничаването на сферите за достъп до информацията може да работи в наша полза, а така също и против нас — напомни му Головко, обмисляйки дали следва да бъдат предупредени участниците в преговорите.
— Вярно — съгласи се Ватутин.
— Кога е извършен арестът? — попита Головко. Ватутин отговори. „Точно когато трябва!“… Головко въздъхна и изхвърли от главата си мислите за преговорите. — Председателят се среща със старши офицер от ЦРУ поне два пъти…
— Кога и с кого?
— В неделя вечерта и вчера сутринта. Името на служителя от ЦРУ е Райън. В американската делегация той заема същото положение като моето в съветската, но той с разузнавач, а не е полеви офицер, какъвто аз бях някога. На теб това говори ли ти нещо?
— Сигурен ли си, че той не е полеви офицер?
— Абсолютно. Мога да ти кажа дори в коя стая работи. Тук не може да има никакво съмнение. Той е аналитик, и то един от най-добрите, работи само на бюро. Той с специален помощник на заместник-директора на ЦРУ по разузнаването, преди това е работил в група, осъществяваща връзка на високо ниво в Лондон. Никога не е действал в полеви условия.
Ватутин си допи чая, наля втора чаша и после намаза една филия с масло. Той имаше отлична възможност да отложи отговора на този въпрос, но…
— Засега всичко, което имаме налице, е една необичайна активност. Може би това, с което се занимава председателят, е толкова секретно…
— Да, или се опитва да създаде такова впечатление — забеляза Головко.
— Макар че си служител от Първо главно управление, твоят начин на мислене е като нашия, Сергей. Много добре. При обикновени обстоятелства един такъв случай не обикновен, знаеш какво искам да кажа — ние събираме сведенията и ги предаваме на началника на Второ главно управление. Председателят има телохранители. Те ще бъдат разпитани поотделно. Но трябва да се действа крайно внимателно. Към кого трябва да се обърне моят началник? — зададе риторичния въпрос Ватутин. — Към някой член на Политбюро, предполагам, или може би към секретаря на Централния комитет, но случаят с Филитов се разследва в обстановка на крайна секретност. Струва ми се, че може би председателят възнамерява да го използва за политически шантаж против министъра на отбраната и Ванеев…
— Против кого?
— Дъщерята на Ванеев е действала като шпионка в полза на Запада, като куриер, ако трябва да уточня. Ние я пречупихме и…
— Но защо не стана известно това?
— По заповед на председателя тя се върна на старата работа — отговори Ватутин.
— Клементий, ти имаш ли представа какво става тук?
— Не, сега всичко се обърка. Предполагах, че председателят се стреми да укрепи политическото си положение, но срещата с офицера от ЦРУ… кажи, сигурен ли си в това?
— Аз сам организирах тези срещи — повтори Головко. — Първата била уговорена още преди пристигането на американците в Москва и аз се занимавах само с подробностите. После Райън поиска втора среща. Той ми предаде бележка — с умението на новак, обучаващ се в школата на КГБ. Те се срещаха вчера сутринта в кинотеатър „Барикадна“, вече ти казах за това. Клементий, става нещо много странно.
— Да, и на мен ми се струва така. Но ние нямаме никакви доказателства.
— Какво искаш да кажеш?
— Сергей, моята професия е разследването. Ние имаме само откъслечни сведения, които могат да имат много просто обяснение. Нищо не нанася такава вреда на разработката като опита да се действа прекалено бързо. Преди да пристъпим към работа, трябва да съберем всичко, с което разполагаме, в едно цяло и да го анализираме. После ще отидем при моя началник и той може да разреши по-нататъшните действия. Мислиш ли, че двама полковници могат да започнат едно такова разследване, без да са получили парафа от по-горното началство? Трябва да ми напишеш всичко, което знаеш, и да ми го донесеш. Колко време ще ти трябва?
— Налага се да присъствам на преговорите в… — той погледна часовника си — след два часа. Сесията ще продължи до четири часа, после ще има прием. Американците излитат в десет вечерта.
— Не би ли могъл да пропуснеш приема?
— Ще бъде неловко, но се налага.
— Тогава заповядай в кабинета в шестнадесет часа и тридесет минути — каза Ватутин официално. Головко, който беше старши по трудов стаж с една година, се усмихна за първи път.