— Вашата заповед, другарю полковник, ще бъде изпълнена.
— Маршал Язов, каква е позицията на министерството? — попита Нармонов.
— Не по-малко от шест часа — каза министърът на отбраната. — През това време ще съумеем да скрием най-секретните прибори и снаряжения. Както ви е известно, ние бихме предпочели нашите обекти изобщо да не се подлагат на инспекция, макар че оглеждането на американските бази дава определено преимущество от гледна точка на получаването на разузнавателни материали.
Министърът на външните работи кимна.
— Американците ще поискат по-кратък срок, но струва ми се, че ще можем да се договорим за шест часа.
— Аз не съм съгласен. — Главите на членовете на Политбюро се обърнаха към стола, където седеше Александров. Лицето на главния идеолог бе почервеняло от гняв. — Не стига че се съгласихме да съкратим нашите арсенали, но да позволим на американците да разглеждат военните ни заводи, да душат тайните ни, това е истинско безумие!
— Михаил Петрович, ние вече обсъждахме това — забеляза генералният секретар търпеливо. — Кой още желае да се изкаже? — Нармонов обгърна с поглед седящите на масата. Всички кимнаха, съгласявайки се с него. Генералният секретар зачеркна точката от дневния ред в бележника си и се обърна към министъра на външните работи:
— Шест часа, не по-малко.
Министърът на външните работи прошепна инструкцията на ухото на помощника си, който веднага излезе от стаята, за да съобщи за взетото решение на шефа на делегацията, преговаряща с американците. После се наведе напред.
— Сега ни остана само един въпрос: какви видове въоръжения ще бъдат унищожени. Разбира се, това е най-сложният въпрос. За неговото решаване ще бъде нужно още едно съвещание, при това продължително.
— Планирали сме срещата на върха да се проведе след три месеца — напомни Нармонов.
— Да. Дотогава въпросът трябва да бъде решен. Предварителното обсъждане не срещна някакви сериозни възражения.
— А какво ще кажете за американската отбранителна система? — попита Александров. — Как вървят нещата в това направление? — Отново главите се обърнаха, но този път към председателя на КГБ.
— Продължаваме да работим за проникване в американската програма „Чайният клипер“. Както ви е известно, тази програма много напомня на нашия проект „Ярка звезда“, макар да има сведения, че в най-важните аспекти на тази област ние сме изпреварили американците — каза Герасимов, без да отделя очите си от бележника.
— Ние съкращаваме нашите ракетни въоръжения два пъти, докато американците разработват средства да поразяват нашите ракети — измърмори Александров.
— Те също съкращават своите ракетни системи два пъти, а ние разработваме способи за унищожаване на техните ракети — забеляза Нармонов. — Михаил Петрович, занимаваме се с този проблем повече от тридесет години и вложихме в противоракетната отбрана много повече сили и средства, отколкото те.
— Да не говорим за това, че ни се удаде да се придвижим по-далече при изпитанието на нашата система — изтъкна Язов. — И…
— На американците това е известно — намеси се Герасимов. Той имаше предвид изпитанието, чийто ход американците бяха наблюдавали от борда на самолета „Кобра Бел“, но Язов не бе запознат, дори КГБ не знаеше по какъв начин американците са успели да следят провеждането на опитите. Известно беше едно: американците знаеха за тях. — Не забравяйте, че те също имат разузнавателни служби.
— Но те не споменаха нищо за това — каза Нармонов.
— Понякога американците предпочитат да запазват мълчание относно това, което им е станало известно. Те се оплакват от определени аспекти на нашата дейност, в областта на стратегическата отбрана, но съвсем не казват всичко, тъй като не желаят да издават методите си за получаването на информация — обясни Герасимов небрежно. — Не е изключено да са провели аналогични изпитания, макар че нямаме сведения за това. И американците умеят да пазят тайни. — Тосиг така и не успя да се сдобие с информация по този въпрос, помисли си Герасимов и се облегна на стола си, давайки възможност да се изкажат останалите.
— С други думи, и двете страни ще продължат дейностите си като по-рано — направи извод Нармонов.
— Ако не успеем да изтръгнем от тях отстъпки — каза министърът на външните работи. — Впрочем това е малко вероятно. Има ли някой измежду присъстващите на тази маса, който смята, че трябва да ограничим нашата програма, насочена към създаване на противоракетна отбрана? — Последва мълчание. — Тогава защо трябва да очакваме, че американците ще се съгласят на това?