— Но той няма достъп до нея! — възрази Ритър.
— Преди сме му разрешавали да се запознае с информация клас „Делта“ — забеляза Гриър.
— Веднъж. Само веднъж и за това имаше сериозна причина… Да, съгласен съм, че за аматьор се справи дяволски добре. Джеймс, в това донесение няма нищо, от което той би могъл да се възползва, освен дето сега имаме основание да подозираме, че руснаците са постигнали пробив в мощността… всъщност в енергията на изходния сигнал, нали? А това този младеж, Грегъри, вече го подозираше. Предай на Райън, че подозренията се потвърждават от други източници. Артър, ти можеш да съобщиш на президента, че при руснаците нещо се мъти, но ще ни трябват няколко седмици, за да се сдобием с по-точни сведения. Мисля, че засега не бива да прекрачваме тези граници.
— Струва ми се разумно — съгласи се съдията Мур. Гриър отстъпи без по-нататъшни спорове.
Той се изкушаваше да подчертае, че това е най-важната задача на КАРДИНАЛА, но едно такова изявление щеше да бъде прекалено драматично за всеки един от тримата ръководители на ЦРУ. При това в продължение на много години КАРДИНАЛА бе доставял на ЦРУ все изключително ценна информация.
След като заместниците напуснаха кабинета му, директорът на ЦРУ още веднъж прочете донесението. Накрая Фоли бе добавил, че след като Мери Пат съобщила на КАРДИНАЛА за новата задача — при това в присъствието на маршал Язов, — Райън буквално се сблъскал с него. Съдията Мур поклати глава. Каква страхотна двойка е това семейство Фоли! И колко смайващо е, че Райън бе влязъл, тъй да се каже, в контакт с полковник Филитов. Мур отново поклати глава. Действително светът е обезумял.
4.
ЯРКИ ЗВЕЗДИ И БЪРЗИ КОРАБИ
Джак не си направи труда да попита кои източници са потвърдили подозренията на майор Грегъри. Полевите операции се отнасяха към сферата, от която той — в голяма степен успешно — се стараеше да не се интересува. Важното бе, че тази информация по степен на надеждност бе прекатегоризирана в „клас 1“. Това стана по нововъзприетата в ЦРУ система за оценка на надеждността, използваща цифрите от 1 до 5 вместо прилагащите се по-рано букви от А до Е. Несъмнено това бе резултат от напрегната шестмесечна работа на някой помощник-заместник на еди-кой си началник, получил образованието си в Института по бизнес-администрация към Харвардския университет.
— А какво ще кажете за специфичната техническа информация?
— Ще ти съобщя, след като постъпят данните — отговори Гриър.
— Само две седмици ми останаха, шефе. Крайните срокове съвсем не ме въодушевяват, особено ако даденият документ се подготвя за президента.
— Май си спомням, че съм чел някъде за това — сухо отвърна адмиралът. — На мен също ми звънят от. Агенцията за контрол над въоръженията и разоръжаването да представя проклетия документ. Ще трябва да изпратя теб, Джак, да ги запознаеш лично тези момчета.
Райън изтръпна. Целият смисъл на документа, който той подготвяше — оценка на позицията на страната въз основа на разузнавателните данни, — бе предназначен за подготовката на делегацията за следващия кръг на преговорите по разоръжаването. Той бе необходим и на ЦРУ, разбира се, за да знае какво може да се постигне и какви отстъпки следва да се направят, без да се рискува безопасността на страната. На плещите на Райън сега лягаше мъничко допълнително бреме, но както обичаше да му казва адмирал Гриър, Джак най-добре се изявяваше, когато го притиснат в ъгъла. „Може би си струва да направя някой гаф — помисли си Джак, — за да опровергая тази представа.“
— Кога трябва да отида там?
— Още не съм решил.
— Може ли да бъда предупреден два дена предварително?
— Ще видим.
Макар и необичайно, майор Грегъри се намираше вкъщи. Това бе странно, но още по-странно бе друго: караше почивен ден. Не по негово настояване, разбира се. Генералът бе стигнал до извода, че непрекъснатата работа и липсата на развлечения се отразяват лошо върху здравето му и ефективността на неговия труд. На генерала обаче не му бе минало през ума, че Грегъри може да работи и у дома.
— Няма ли поне за малко да спреш? — попита Канди.
— А какво да върша, докато почивам? — усмихна се той, като вдигна глава от клавиатурата на компютъра.
Селцето, в което живееше ученият, се наричаше Маунтин Вю — Планински изглед. Наименованието не се отличаваше с особена оригиналност. В тази част на страната съществуваше само един начин да не виждаш планини: да затвориш очи. Грегъри държеше вкъщи собствен персонален компютър — един много усъвършенстван „Хюлет Пакард“, който му бе предоставен от службата — и от време на време се занимаваше тук с програмиране. Естествено той трябваше да се съобразява с нивото на секретност на работата си, макар често да се шегуваше, че самият той няма достъп до работата, която изпълнява. Впрочем подобна ситуация нерядко се срещаше в правителствените агенции и учреждения.