— Изглеждаш уморен — забеляза новият „Марк Рамзи“.
— Непрекъснато ми се налага да летя. Харесват ли ти Бахамските острови?
— Не виждаш ли какъв тен имам. Пясък, слънце, всеки ден топло. Също като в Куба, когато бях там, само че тук хората са по-приятни.
— Значи сега си в АЦИОПФ?
— Да, но нямам право да говоря за това.
Двамата мъже си размениха разбиращи погледи. АЦИОПФ — Атлантическият център за изпитание и оценка на подводния флот — представляваше изпитателен полигон, където хора и кораби участваха в маневри, наречени „минивойни“. Всичко, което ставаше там, се извършваше под булото на строга секретност. Военноморският флот ревниво пазеше своите тайни. И тъй, Марко се занимаваше с разработка на тактиката на действие на флота, несъмнено играейки ролята на съветски командир при маневрите. Освен това четеше лекции и участваше в обучението на американските офицери. В съветския флот наричаха Рамиус „Професора“, така че най-важното си оставаше неизменно.
— Не казвай на никого за това, но те ми позволиха една седмица да изпълнявам ролята на капитан от американска подводница. Истинският командир ми разрешаваше да постъпя така, както смятах за необходимо, разбираш ли? И аз потопих „Форестал“. Червенознаменният северен флот би се гордял с мен, нали?
Джак се разсмя.
— А как отреагира на това флотското началство?
— Двамата с командира на подводницата се напихме от радост, а капитанът на „Форестал“ се ядоса, но се оказа добро момче в края на краищата. Следващата седмица ще дойде при нас да обсъдим маневрите. Той ще научи нещо и от това всички ще имат полза. — Рамиус замълча. — Къде е семейството ти?
— Кати гостува на баща си. Джо и аз не се разбираме много.
— Защото си шпионин, нали?
— Не, по лични причини. Ще пиеш ли нещо?
— Няма да е лошо бира, ако има.
Рамиус се огледа наоколо, докато Джак отиде в кухнята. Таванът на къщата се извисяваше на около пет метра — като в черква, помисли си той — над разкошните килими. Всичко в жилището свидетелстваше за пари, похарчени, за да се направи то уютно и удобно за живеене. Когато Райън се върна, лицето на Рамиус беше мрачно.
— Райън, не ме будалкай — строго каза той. — Откъде тези пари? ЦРУ не е чак толкова щедро.
— А ти познаваш ли борсата? — усмихвайки се, попита Райън.
— Да, вложих там част от парите си. Всички офицери от „Червеният октомври“ са вложили достатъчно пари в разни акции, така че могат и да не работят.
— Ами аз спечелих много пари на борсата и реших да се дръпна оттам и да се заема с нещо друго.
За капитан Рамиус това бе нещо ново.
— А не си ли… каква беше думата, алчен. Не си ли алчен за повече?
— Знае ли човек от колко пари има нужда? — попита Райън риторично. Капитанът замислено кимна. — Позволи ми да ти задам няколко въпроса.
— Пак работа. — Марко се усмихна. — Значи не си забравил това.
— В своя доклад ти бе споменал за участие в маневри, когато от твоята подводница била изстреляна ракета и в отговор са пуснали ракета по теб.
— Да, това беше отдавна — 1981 година… през април, да, на дванадесети април. По това време аз командвах подводен ракетоносец от клас „Делта“ и ние пуснахме две ракети от Бяло море — едната към Охотско море, а другата към Сари Шаган. Ние изпитвахме ракетите на подводниците, разбира се, но също провеждахме изпитания на системата за противоракетната и радиолокационната отбрана — те имитираха пускане на ракета по моята подводница.
— Но ти каза, че е завършило с неуспех.
Марко кимна.
— Нашата ракета от подводницата летеше превъзходно. Радарът в Сари Шаган също действаше, но прекалено бавно. Казаха, че е имало проблеми с компютъра. После чух, че са монтирали нов компютър. Третата част от маневрите за малко не се оказа успешна.
— Противоракетната част. Ние узнахме най-напред за това — забеляза Райън. — А как в действителност се проведе изпитанието?
— Те, разбира се, не изстрелват наземна ракета — каза Марко и вдигна пръст. — Правят ето това — разбираш смисъла на изпитанието, нали? Руснаците не са толкова глупави, колкото си мислиш. Знаеш, че цялата съветска граница е защитена от радиолокационни системи. С тях засичат изстрелването на ракетата и веднага изчисляват къде се намира подводницата — съвсем просто е. После съобщават в щаба на стратегическите ракетни войски. За тази цел при стратегическите ракетни войски винаги се намира в готовност полк със стари ракети. Те имат готовност да нанесат ракетен удар три минути след като са видели на екрана нашето изстрелване. — Той замълча за миг. — А нима в Америка не е същото?