— На обекта дори няма място за свестен кабинет, поне за мен — забеляза Покришкин. — Предимство във всичко се дава на учените.
Сутринта, когато Бондаренко извършваше утринния си крос, той бе видял само една стражева кула в жилищния район, а сега, след като джипът изкатери последните метри от наклона, пред тях се откри целият обект „Ярка звезда“.
Наложи се да преминат през три контролно-пропускателни пункта и на всеки от тях генерал Покришкин спираше и си показваше пропуска.
— А стражевите кули? — попита Бондаренко.
— Часовите се сменят през двадесет и четири часа; трудно им е на чекистите. Наложи се да инсталираме електрически нагреватели на кулите. — Генералът се засмя. — И без това имаме предостатъчно електрическа енергия и се чудим какво да я правим. По-рано между двата реда заграждения се пускаха стражеви кучета, но трябваше да се откажем от тях. Преди две седмици няколко кучета премръзнаха до смърт. Аз и не разчитах прекалено на тях. Сега се движат само с патрулиращите. Останаха малко. Мисля съвсем да ги изчистя от обекта.
— Но…
— Имаме проблеми с изхранването им — обясни Покришкин. — Щом падне сняг, налага се да докарваме храна с хеликоптер. За да си гледат добре работата, на стражевите кучета им трябва месо. А вие разбирате как пада духът на хората, когато кучетата се изхранват с месо, докато за учените то не достига. Кучетата не си струват главоболията, които ни създават. Командирът на поделението от войските на КГБ е съгласен с мен. Той се опитва да издейства разрешение да се отървем от тях. Имаме прибори за нощно виждане на всички кули. С тяхна помощ ще забележим приближаващия се нарушител дълго време преди кучето да е усетило шум или мирис.
— Какъв е численият състав на охраната?
— Усилена стрелкова рота. Сто и шестнадесет войници и офицери под командването на подполковник. Постоянно носят охрана не по-малко от двадесет човека — на кръгло денонощие. Половината са тук, другите се намират на съседния връх. На този обект например има по двама души на всяка кула и още четирима в състава на групата, патрулираща из района. Освен това всяко КПП се охранява. Безопасността на обекта е осигурена, полковник. Цялата стрелкова рота е с тежко въоръжение. За да проверим боеготовността, през октомври миналата година проведохме учение: една група със специално предназначение се опита да щурмува обекта. По мнението на наблюдателите всички спецназовци „загинали“ още преди да са се добрали на четиристотин метра от външното заграждение. Един от тях междувпрочем за малко наистина не пострада. Някакъв си червенобузест лейтенант на косъм се задържа да не се откачи от канарата. — Покришкин се обърна към Бондаренко. — Сега доволен ли сте?
— Да, другарю генерал. Извинете за излишната предпазливост — такъв ми е характерът.
— Вие не сте получили тези красиви лентички на униформата заради страхливост — одобрително се усмихна генералът. — Винаги съм готов да изслушам свежи идеи. Ако имате предложения, вратата ми всякога е отворена.
Бондаренко реши, че генерал Покришкин му харесва. Началникът на обекта „Ярка звезда“ се намираше далече от Москва и не се държеше като надут пуяк. Явно, за разлика от другите генерали той не виждаше в огледалото ореол около главата си, когато се бръснеше. Може би този обект действително се намираше в умели ръце. Филитов щеше да бъде доволен.
— Чувствам се като мишка, която вижда ястреб във висините — призна си Абдул.
— Тогава дръж се като мишка — отвърна Стрелеца спокойно — и стой в сянка!
Той вдигна глава и погледна летящия Ан-26. Самолетът се намираше на височина пет хиляди метра и ревът от турбините едва се долавяше. Жалко, помисли си Стрелеца, твърде недостижим е за стингъра. На някои ракетчици муджахидини им се бе удавало да свалят самолети от този тип, но на Стрелеца все не му вървеше досега. При точно попадение може да бъдат убити наведнъж четиридесет руснаци. Тези преоборудвани транспортни самолети се използваха за наблюдение на земната повърхност, което затрудняваше действията на афганистанските партизани.
Двамата мъже вече вървяха по тясната пътека, която се виеше по склона на друг планински връх, а слънчевите лъчи още не стигаха до тях, макар че почти цялата долина бе залята от ярката светлина, сияеща от безоблачното зимно небе. На брега на една малка река се виждаха развалините на селце, подлагано на масирани бомбени удари. По-рано, преди да започнат да прелитат бомбардировачи на голяма височина, тук живееха около двеста човека. Отчетливо се забелязваха неравни линии от ями, които се простираха на разстояние три километра. Фугасните бомби бяха шествали зловещо из дефилето и тези, които не бяха убити, заминаха за Пакистан, оставяйки след себе си само пустош. Не остана храна, която местните хора да споделят с борците за свобода, не остана дом, който да ги приюти, нито джамия, в която да се помолят. Някъде в дълбините на душата си Стрелеца се опитваше да разбере защо войната трябва да бъде толкова жестока. Едно е, когато хората воюват един срещу друг; в това се таеше чест и гордост, които можеха да се споделят с достоен противник. Но руснаците не воюваха по този начин. А ни наричат варвари.