— Значи решението на проблемите се състои в подобряване компютърния контрол както на магнитното поле, така и на разположението на огледалата.
— Точно така, полковник — съгласи се Покришкин. — Освен това ще ни трябва допълнително финансиране и поддръжка — тогава ще съумеем да преодолеем тези трудности. Би трябвало да съобщите в Москва, че най-важната част от работата е завършена и пробното изпитание премина достатъчно успешно.
— Добре, другарю генерал, убедихте ме.
— Не, другарю полковник. Вие просто сте достатъчно умен, за да видите истината. — И двамата се засмяха, като си стиснаха ръцете. Сега Бондаренко бързаше да се върне в Москва. Отдавна мина времето, когато съветският офицер се страхуваше да стане носител на лоши новини, ала добрите вести са винаги добре дошли за кариерата.
— Ами те не могат да използват регулируема оптика — забеляза генерал Паркс. — Но на мен ми се иска да знам какво оптическо покритие прилагат.
— Вече за втори път чувам за оптическо покритие. — Райън стана и премина около масата, за да си раздвижи краката. — Какво пък толкова важно може да има в едни огледала. Те са стъклени, нали?
— Не, не са стъклени — обикновеното стъкло не би издържало такъв поток от енергия. Сега използваме мед или молибден — обясни Грегъри. — При стъкленото огледало отражателната повърхност е отзад, докато при нашите огледала тя е отпред, а отзад се намира охладителната система.
— Така ли? — Трябвало е да се отнасяш по-сериозно към естествените науки в Бостънския колеж, Джак.
— Светлината не се отразява от голата повърхност на метала — забеляза Греъм. Сега на Райън му се струваше, че в кабинета има само един глупак — а именно на него му предстоеше да подготви документ за позицията на страната въз основата на разузнавателна информация. — Тя се отразява от оптическото покритие. В случаите, когато се изисква действително голяма точност — за астрономическите телескопи например, — покритието, нанесено върху външната повърхност на огледалото, изглежда подобно на бензиново петно върху локва.
— Тогава защо изобщо се използва метал? — възрази Райън.
— Металът е необходим, за да се постигне колкото се може по-добро охлаждане на отражателната повърхност — отвърна майорът.
— Впрочем ние се стремим да избягаме от металните повърхности. Проектът „УРНМИТ“: ускорена разработка на нови материали и технологии. Надяваме се, че нашето следващо огледало ще бъде диамантено.
— Какво?
— Изкуственият диамант се прави от чист С12 — това е алотропна форма на обикновения въглерод и той за нас е идеалният материал — продължи Грегъри. — Най-голямата трудност обаче се състои в поглъщането на енергия. Ако повърхността поглъща много светлина, топлинната енергия може да стопи покритието и тогава огледалото просто се взривява. Веднъж видях как се взриви едно половинметрово огледало. Така тресна, сякаш гръм падна от небето. Диамантът е почти свръхпроводник на топлина. Той позволява да се увеличи плътността на енергията и да се намалят размерите на огледалото. „Дженерал Електрик“ съвсем наскоро се научи да изработва елмази с ювелирно качество от С12. Канди вече работи над проблема да се направят огледала от изкуствен диамант.
Райън прелисти тридесетина страници от своите записки, след което си потри очите.
— Майоре, мисля, че генералът няма да възрази, ако дойдете с мен в Ленгли. Имам нужда от вас да поговорите с нашите специалисти от научно-техническото управление, а също да прегледате всички материали, които сме получили по съветския проект. Нали не възразявате, сър?
Генералът кимна.
Райън и Грегъри излязоха заедно. Оказа се, че трябва да представят пропуска и на излизане. Охраната се бе сменила, но новите момчета ги провериха не по-малко сериозно. Като стигнаха до площадката за паркиране, майорът забеляза, че ягуарът на Джак е баровски. Нима все още използват тази дума, учуди се Райън.
— По кой начин един морски пехотинец може да стане служител на ЦРУ? — попита Грегъри с възхищение, като разглеждаше кожения интериор на колата. — И откъде е намерил стотинки, за да си позволи всичко това?
— Поканиха ме. Преди това преподавах история в Анаполис. — И успях да стана известният сър Джон Райън. Впрочем едва ли името ми фигурира някъде в учебниците по физика на квантовите генератори.