В първия миг на Стрелеца му се стори, че самолетът ще успее да се спаси. Избухването на стингъра в левия мотор се видя отчетливо, но в течение на няколко секунди нищо друго не се забеляза. После зад самолета се проточи огнена опашка и Стрелеца разбра, че „птицата“ е смъртно ранена. След още тридесет секунди последва взрив на земята, на около десет километра разстояние, недалече от пътя, по който трябваше да се изтегли отрядът. Още преди разсъмване щеше да види какво е постигнал. Но сега Стрелеца се обърна, защото чу тракащия звук на хеликоптер над главата си. Абдул вече бе захвърлил настрана използваното пусково устройство и прикрепи прибора за прехващане на целта към новата ракетна тръба, при това го направи с бързина, с която би се гордял един добре обучен войник. Той предаде на Стрелеца нов „Стингър“ и мерачът вдигна нагоре глава, за да открие поредната цел.
Стрелеца не знаеше, че атаката на авиобазата в Газни се проваля. Командирът на съветското поделение, охраняващо обекта, мигновено отреагира на стрелбата — трета рота на афганистанския батальон продължаваше да води безполезна стрелба по несъществуващия враг, и там съветският капитан не можеше да оправи положението, но вкара собствените си хора в боя само за две изпълнени с напрежение минути. Афганистанците сега се изправиха пред един батальон редовна войска в пълна боеготовност, поддържана от тежки оръжия и укрита в бетонни бункери. Убийствен картечен огън спря вълната на атакуващите на двеста метра от позициите на съветските войски. Командирът на муджахидините и преминалият на тяхна страна майор се опитаха да увлекат хората с личния си пример в атака. Един свиреп боен вик отекна из техните вериги, но главатарят попадна право на трасиращите куршуми и пронизан от тях, бе отхвърлен встрани като детска играчка. Както често се случва с лошо обучените бойци, загубата на командира подрони настъпателния дух на щурмуващите. Мълвата за гибелта му се разнесе из редиците, преди още командирите на подразделенията да бъдат уведомени за това по радиото, и муджахидините тутакси започнаха да отстъпват, стреляйки с оръжията си в безпорядък. Командирът на съветския батальон разбра, че муджахидините са обърнати в бягство, но не се впусна да ги преследва. Той имаше хеликоптери за това.
Стрелеца осъзна, че става нещо страшно, когато руските миномети започнаха да изстрелват осветителни снаряди в друго направление. Един от вертолетите вече нанасяше ракетни удари по муджахидините и ги обстрелваше с картечен огън, но Стрелеца не можеше да го открие в нощното небе. После чу крясъците на своите другари — това не бяха яростните викове на атакуващи, а паническите вопли на отстъпващи. Стрелеца се съсредоточи и насочи своето внимание към оръжието си. Сега имаше нужда от неговата помощ повече откогато и да било. Той заповяда на Абдул да инсталира резервно устройство за насочване на още една пускова тръба. Младежът изпълни това поръчение за по-малко от минута.
— Ето! — показа Абдул. — Наляво.
— Виждам.
Поредица от линейни проблясъци разсече небето — един „Хайнд“ изстрелваше своите ракети въздух-земя. Стрелеца насочи пусковото устройство към мястото, откъдето излитаха ракетите, и чу в отговор писукането, показващо, че е постъпил сигнал — устройството за насочване бе открило целта. Той не можеше да определи разстоянието до руския хеликоптер — през нощта зрението греши повече, — но се налагаше да рискува. Стрелеца изчака, докато звукът стане напълно стабилен, и изстреля втори „Стингър“ през тази нощ.
Летецът на вертолета забеляза момента на пускането. Той висеше на стотина метра над осветителните ракети, които се спускаха с парашути, и щом видя проблясването, стремително се спусна надолу, скривайки се между тях. Маневрата се оказа успешна. Ракетата загуби целта и прелетя край вертолета на разстояние само тридесет метра. Пилотът незабавно разгърна хеликоптера и заповяда на стрелеца да пусне залп от десет ракети към предполагаемото място, откъдето бе излетял стингърът.