Стрелеца падна зад скалата, от която бе изстрелял ракетата. Ракетните снаряди от хеликоптера се взривиха на стотина метра от позицията му. Значи сега щеше да започне схватка един на един… а този летец се оказа изкусен противник. Стрелеца протегна ръка за второ пусково устройство. Той отдавна жадуваше да се сблъска с подобна ситуация.
Обаче когато погледна към небето — вертолетът бе изчезнал. Къде ли е той?
Пилотът профуча към подветрената страна с цел да използва вятъра, както го бяха учили, за да замаскира шума на витлото. После се свърза по радиото с командването на батальона и помоли да обстрелват този сектор с осветителни снаряди. Изпълниха молбата почти мигновено — руснаците желаеха да ликвидират колкото се може повече афганистански ракетчици. Докато вторият хеликоптер преследваше отстъпващите муджахидини, като ги обсипваше с картечен огън и ракети, летецът на този вертолет бе решил да се справи с ракетчика, който осигуряваше поддръжка на афганистанците с ракети земя-въздух. Въпреки опасността той копнееше за среща с него и го считаше за свой личен враг. Той се държеше на разстояние, превишаващо обхвата на точната стрелба със „Стингър“, и очакваше момента, когато осветителните ракети ще превърнат нощта в ден.
Стрелеца отново използваше устройството за насочване в търсене на вражеския вертолет. Този метод не беше твърде ефективен, но Стрелеца знаеше, че местонахождението на Ми-24 може лесно да се предскаже, ако се познава тактиката, която използваха руските летци. Два пъти успя да чуе писукането на търсача, но и в двата случая афганистанецът губеше хеликоптера, който се мяташе насам-натам, изменяше височината и маневрираше, мъчейки се да направи целта на ракетчика неосъществима. Това наистина е умел враг, помисли си Стрелеца, затова неговата гибел щеше да му донесе истинско удовлетворение. От небето се спускаха ярки осветителни ракети с парашути, но Стрелеца знаеше, че редуването на светлина с мрак няма да позволи да бъде открит, докато стои неподвижен.
— Виждам движение — докладва стрелецът на вертолета. — В направление — десет часа.
— Не може да е там — отвърна пилотът. Той измести надясно лоста за управление хода на ротора и се плъзна хоризонтално, докато очите му се взираха надолу към повърхността на земята. Руснаците бяха успели да заловят няколко стингъра и бяха провели от тях една поредица изпитания, за да определят тяхната скорост, обсег на действие и чувствителност при насочване към целта. Летецът предполагаше, че се намира поне на триста метра извън радиуса на действие на ракетата и ако по него бе произведен изстрел, той щеше да използва траекторията на полета на „Стингър“, за да определи местонахождението на ракетчика, и щеше да успее да подходи към него още преди афганистанецът да се е подготвил за следващия изстрел.
— Приготви димна ракета! — заповяда Стрелеца.
Младежът имаше на разположение само една димна ракета. Тя представляваше малка пластмасова тръба с направляващи плоскости, приличаща повече на играчка. Тези ракети били създадени за обучение на летците от американските военновъздушни сили — за да им бъде създавано впечатление за реална бойна обстановка. Димната ракета струваше всичко на всичко шест долара и бе способна единствено да лети няколко секунди по относително права линия, оставяйки след себе си димна следа. Даваха ги на муджахидините само като средство да плашат съветските летци, когато не им достигат ракети земя-въздух, обаче Стрелеца беше намерил истинското им приложение. След като пробяга стотина метра настрана, Абдул инсталира ракетата върху едно съвсем просто пусково устройство, направено от стоманена тел. После той се върна при командира си, размотавайки тънък кабел, с помощта на който се извършваше изстрелването.
— Ей, руснако, къде си? — попита Стрелеца нощта.
— Нещо отпред мръдна, сигурен съм — каза стрелецът на борда на хеликоптера.
— Добре, да видим. — Пилотът включи своята система за управление на огъня и пусна две ракети. Те се взривиха далече, на два километра вдясно от позицията на Стрелеца.
— Пуск! — извика Стрелеца. Той засече мястото, откъдето бяха излетели ракетите, и насочи натам устройството. Търсачът на топлинни излъчвания тутакси записука.
Пилотът на Ми-24 настръхна, виждайки огнените езици на летящата ракета, ала още преди да е успял да изманеврира, стана ясно, че ракетата няма да го засегне. Тя бе пусната недалече от това място, където удариха неговите две ракети.