Един от жестовете действително предупреди куриера за грозящата го беда. Ед Фоли гледаше настрана, след като си бе нагласил очилата с дясната ръка в ръкавица, стискаща ръкавицата на лявата ръка. Куриерът тутакси се обърна напред и започна трескаво да обмисля подходите към спасението. Фоли също преценяваше какво трябва да се предприеме. Агентът-връзка следваше да се избави от касетката, като издърпа филма от цилиндърчето и го изложи на въздействието на светлината. След това щеше да го изхвърли в най-близкия контейнер за боклук. Доколкото Ед си спомняше, подобно нещо се бе случвало два пъти, като и в двата случая на куриера се бе удало да избегне ареста. Агентите за връзка са добре подготвени и знаят как да постъпят, помисли си той. Ще предупредят КАРДИНАЛА за неуспеха, той ще заснеме още една касета и… Ала такова нещо никога не се бе случвало по време на пребиваването на Фоли в Москва. Той напрегна всичките си вътрешни сили да запази контрол над себе си и придаде спокоен израз на лицето си. Агентът-връзка неподвижно стоеше на мястото си. Той слезе на следващата станция. В края на краищата не бе направил нищо необикновено, нищо такова, което на някого отстрани може да се стори странно или необичайно. Той щеше да каже, че е намерил този чудат предмет — вие казвате, че това е касетка с филм, другарю, това нещо с провисналата лента го вдигнах от пода на вагона, за да го изхвърля на боклука, нима не трябва да се грижим за чистотата на метрото? Като бръкна в джоба си, мъжът се опита да издърпа лентата от касетата. Този, който бе фотографирал, винаги оставяше няколко милиметра от лентата да стърчат извън касетата, тъй че тя да може да се изтегли и освети. Поне така му говореха при инструктажа. Но касетката беше хлъзгава и той все не успяваше да улови края на лентата. Влакът спря и агентът-връзка излезе на перона. Той не знаеше кой върви по следите му. Беше му известно само едно: получил бе сигнал за опасност, предаването на материала се отменяше и следваше да унищожи филма съгласно инструкциите. Това обаче никога досега не му се бе случвало. Стараейки се да не поглежда настрана, се отправи към изхода заедно с цялата навалица. Що се отнася до Фоли, той дори не гледаше през прозореца на влака. Напрежението беше почти свръхчовешко, ала той си наложи да запази спокойствие, като се страхуваше преди всичко да не изложи на опасност живота на куриера.
Сега агентът за връзка стоеше върху едно стъпало на движещия се нагоре ескалатор. Още няколко секунди и той щеше да се озове на улицата. Там щеше да намери някоя забутана пресечка, за да освети филма, и решетка от канализацията, където щеше да хвърли касетката, заедно с цигарата, която току-що бе пъхнал в уста. Всичко се свеждаше до едно ловко движение — после дори и да го арестуваха, нямаше да има никакви улики, а неговото обяснение, което той повтаряше всекидневно и помнеше наизуст, може да обърка КГБ. Неговата шпионска кариера беше на път да свърши, той си даваше сметка за това и даже се учудваше на вълната на облекчение, която го погълна, сякаш се потопи в топла вана.
Студеният въздух му напомни за жестоката действителност, ала слънцето вече бе изгряло, а небето — безукорно чисто и синьо. Той зави надясно и тръгна по напречна улица навътре в квартала към една канализационна решетка, която възнамеряваше да използва. До този момент цигарата щеше да бъде изпушена — това бе друг номер, който той бе разучил. Сега бе нужно само да издърпа филма от касетката и да го освети на слънцето… По дяволите! Той свали втората ръкавица и потри ръце; после зацепи филма с нокти, за да го извади. Най-накрая! Смачка филма, пъхна касетата обратно в джоба и…
— Момент, другарю! — Гласът му е твърде силен за човек на неговата възраст, помисли куриерът за мъжа, който го заговори, а кафявите му очи са по-живи от огън. Една здрава ръка стисна дланта на агента-свръзка, а друга бръкна в джоба му. — Искам да видя какво има в ръката ви.
— Кой сте вие и какво искате от мене? — произнесе куриерът възмутено.
С рязко движение дясната ръка на непознатия се насочи към джоба.
— Аз съм човекът, който ще ви застреля тук, точно на улицата, ако не ми покажете какво държите в ръката си. Казвам се Борис Чурбанов и съм майор от КГБ. — Чурбанов веднага разбра, че го очаква повишение. Гледайки израза по лицето на сивокосия мъж, Борис имаше основание да предположи, че е вече станал полковник.
След десет минути Фоли се прибра в кабинета си. Веднага изпрати един от своите хора — по-точно една жена — да провери дали е оставен знак, че куриерът се е освободил успешно от касетата. Той все още се надяваше, че страховете му ще се окажат напразни, че е проявил излишна предпазливост, че мъжът, който тъй забързано скочи във вагона, е просто служител, боящ се да не закъснее за работа. Но… лицето на този мъж изглеждаше като на професионалист. Фоли не можеше да каже защо, но сега не се съмняваше, че е бил именно такъв. Той облегна ръцете си на стола и няколко минути ги гледа, като обмисляше ситуацията.