— Къде сбърках? — запита се той. Фоли бе получил добра подготовка, бяха го научили да анализира действията си стъпка по стъпка, за да открива недостатъци и грешки. Може би са ни следили? Да, разбира се, той често забелязваше след себе си „опашка“, подобно на всички американци, работещи в посолството. Обикновено подир него тръгваше мъж, когото мислено бе кръстил „Джордж“. Ала „Джордж“ не се появяваше прекалено често. Руснаците в нищо не подозираха Фоли — сигурен бе. Една мисъл ненадейно го стресна: когато се занимаваш с разузнавателна дейност, увереността в това, което ти е угодно, е най-верният път към катастрофата. Ето защо той никога не нарушаваше професионалните навици, никога не се отклоняваше от нормите на поведение, установени по време на подготовката в лагера „Пиъри“, разположен на река Йорк във Вирджиния — правила, които се прилагаха в целия свят.
И така, това, което следваше да направи, бе предопределено. Фоли отиде в центъра за връзка и изпрати телекс в Мъгливото дъно. Съобщението беше адресирано до една пощенска кутия, в която постъпваха новини с необикновено съдържание. Не мина и минута след неговото получаване, и дежурният офицер потегли от Ленгли към Държавния департамент за текста. На пръв поглед формулировката на телекса звучеше доста невинно: „НЕПРИЯТНОСТИ ПО ЛИНИЯТА НА КАРДИНАЛА. СЛЕДВА ПЪЛНА ИНФОРМАЦИЯ.“
Не го откараха на площад „Дзержински“. Щабквартирата на КГБ, служила в течение на дълго време за затвор, тюрма за всички, които попадаха там, сега се бе превърнала в служебна сграда, тъй като в пълно съответствие със закона на Паркинсън администрацията се разширяваше, докато не зае цялото свободно място. Сега следствието се провеждаше в Лефортовския затвор, недалече от кино „Спътник“. Там имаше достатъчно места.
Намираше се сам в една стая, чиято мебелировка се състоеше от маса и три стола. На куриера даже и през ума не му мина да оказва съпротива, дори и сега не разбираше, че ако бе хукнал да бяга или бе опитал да се съпротивлява на мъжа, който го арестува, може би щеше да се скрие и да остане на свобода. Не че майор Чурбанов е имал оръжие — в действителност нямаше, — а просто руснаците, не знаещи какво означава свободата, често не си представят, че е възможно да се борят активно за нея. Агентът-връзка съзря края на живота и прие ситуацията с фатализъм. Не че бе лишен от чувство на страх, но се боеше само от това, което предстоеше. Нима е възможно да се боря със съдбата, каза си той.
— И така, Чурбанов, какъв е случаят? — запита капитанът от Второ главно управление на КГБ — един офицер на около тридесет години.
— Наредете на някого да прояви ей това. — Майорът му предаде касетката. — Според мен този човек е агент за свръзка. — Чурбанов описа всичко, което бе видял и как бе постъпил. Той не каза на капитана, че бе пренавил филма обратно в касетата. — Забелязах това по чиста случайност — завърши той своя разказ.
— Браво. Дори и не подозирах, че хората от Първо управление знаят как да постъпят. Добре сте го сгащили.
— В началото се изплаших, че по погрешка може да проваля някоя от вашите операции, и затова…
— Щели сте да разберете. Сега е необходимо да съставите пълен доклад за случилото се. Бъдете така добър да придружите сержанта, той ще ви заведе при една стенографка. А междувременно аз ще извикам групата, която ще ви изслуша и ще ви зададе необходимите въпроси. Но за това трябва време. Ако желаете, можете да се обадите на жена си.
— Преди всичко филма — настоя Чурбанов.
— Да, разбира се, аз сам ще го занеса в лабораторията. Вървете със сержанта, аз ще дойда при вас след десет минути.
Лабораторията се намираше в противоположното крило на затвора. Второ главно управление имаше там неголям отдел, защото то водеше доста дела в Лефортово. Капитанът беше дошъл в подходящ момент: всички поръчки вече бяха изпълнени, тъй че обработката започна незабавно. Докато чакаше да проявят филма, капитанът позвъни на своя полковник. Засега бе невъзможно да се прецени до какво е успял да се добере човекът от Първо управление, но изглеждаше почти сигурно, че е свързано с шпионаж, а такива случаи винаги се считаха за изключително важни. Капитанът поклати глава. Само като си помисли, че този стар боен кон, и при това бивш полеви офицер, се е натъкнал на подобно нещо.