— Готово. — Техникът излезе от фотолабораторията. Той бе проявил негатива и изкарал едно увеличено копие, но то беше все още влажно. Техникът върна на капитана проявения филм, сложен в малък плик от плътна хартия. — Филмът е бил осветен и след това отново пренавит в касетката. Успях да спася само част от един кадър.
— А останалото.
— Нищо не може да се направи. След като филмът е бил изложен на дневна светлина, изображенията са напълно унищожени.
През това време капитанът гледаше увеличения кадър на единствения частично запазен кадър. Това беше някаква диаграма със заглавие от печатни букви. Думите в най-горната част на диаграмата гласяха: „Комплекс I на обекта «Ярка звезда»“. Забелязваше се още един надпис: „Лазерна антена“. Капитанът изруга и излетя от стаята.
Когато се върна, майор Чурбанов пиеше чай с групата, която водеше следствието. Атмосферата беше дружеска. Постепенно тя стана още по-сърдечна.
— Другарю майор, по всяка вероятност сте успели да откриете нещо от изключителна важност — каза капитанът.
— Служа на Съветския съюз — отвърна майорът с равен глас. Това беше идеалният отговор — именно така препоръчваше партията. Не беше изключено майорът направо да стане полковник, като прескочи междинното звание.
— Е, дайте да видим — каза началникът на групата, която водеше разследването, подполковник по звание. След като разгледа внимателно копието, той попита: — Това ли е всичко?
— Останалата част от филма е осветена.
Полковникът изсумтя. Това щеше да усложни работата, но нямаше да бъде непреодолима трудност. Диаграмата беше достатъчна, за да се разпознае обектът, където и да се намира. Съдейки по яснотата на изпълнението, можеше да се предположи, че диаграмата е начертана от жена, и то млада. Полковникът се замисли, гледайки за няколко секунди през прозореца.
— Тази информация трябва незабавно да се предаде на най-високо ниво. Аз не знам нищо за споменатия тук обект, ала той навярно е съвършено секретен. Вие, другари, започнете разговора с майора, а аз трябва да проведа няколко телефонни разговора. Капитане, занесете касетката в лабораторията за снемане на отпечатъци.
— Другарю полковник, аз я пипах с голи ръце — каза Чурбанов извинително.
— Тук нямате никаква вина, другарю майор, вашата бдителност заслужава във висша степен похвала — великодушно се отзова полковникът. — И все пак проверете пръстовите отпечатъци.
— Кой ще се заеме с шпионина? — попита капитанът.
— Кой ще го разпитва?
— За това ще бъде необходим добър специалист. Имам предвид един човек. — Полковникът стана. — Ще го извикам.
Наблюдаваха го няколко чифта очи, оценявайки погледа му, интелектуалния потенциал, решителността и способността да издържи следствието. Куриерът, както и преди, седеше сам в стаята. Прибраха му, разбира се, връзките от обувките, колана, цигарите и всичко останало, което можеше да използва като оръжие срещу себе си или в качеството на успокоително средства. Той не беше в състояние да определи времето, а липсата на никотин го караше още повече да нервничи. Като се огледа настрана, той забеляза едно огледало, което беше двупосочно, но агентът-свръзка не знаеше за това. Стаята беше напълно изолирана от външни шумове, за да не може да се отмерва времето даже по стъпките на хората, които минаваха навън. Няколко пъти той усети жалбите на гладния си стомах, но пазеше пълно мълчание. Най-накрая вратата се отвори.
Мъжът, който влезе в стаята, носеше превъзходно ушит цивилен костюм. Беше на около четиридесет години. В ръка държеше няколко листа хартия. Мъжът обиколи масата, без да погледне куриера, докато сядаше. Когато най-сетне вдигна очи към арестувания, погледът му бе равнодушен, сякаш разглеждаше екзотичен звяр в зоопарка. Куриерът се опита да му отговори с такъв безразличен поглед, но претърпя неуспех. Следователят вече знаеше, че неговата задача няма да бъде от най-трудните. След петнадесетгодишна следствена работа той се бе научил да определя това от пръв поглед.
— Имате избор — произнесе следователят след едноминутно мълчание. Гласът не беше жесток, а по-скоро категоричен: — Присъдата може да бъде много строга или — обратното — мека, всичко зависи от вас. Вие сте изменили на родината. Няма да говоря как се постъпва с предателите. Ако искате да живеете, още днес, сега разкажете всичко, което ви е известно. Ако откажете, ние все пак ще узнаем. Проговорите ли днес, ще ви запазим живота.
— Вие така или иначе ще ме убиете.
— Не ако ни сътрудничите, ако ни окажете съдействие веднага. В най-лошия случай ще бъдете осъден на продължителен срок затвор в лагер със строг режим. Не е изключено да прибегнем до вашата помощ, за да арестуваме други шпиони. В случай че се съгласите, ще ви държат в лагер с обикновен режим и срокът на лишаването ви от свобода ще стане по-кратък. Но за да го постигнете, вие трябва да ни помогнете днес. Сега ще ви обясня защо е толкова важно това за нас. Ако се върнете към нормален живот незабавно, тези, за които вие работите, могат да не забележат, че сте били арестуван, и да продължат да се ползват от вашите услуги. Това ще ни даде възможност да ги арестуваме за шпионаж против Съветския съюз. Вие ще трябва да излезете в съда като свидетел на обвинението и държавата ще се отнесе към вас със снизхождение. Освен това за държавата е полезно публично да демонстрира милосърдие. Но за да стане това, за да можете да си спасите живота и да докажете, че се разкайвате за извършеното от вас престъпление, трябва да започнете още от днес да ни сътрудничите.