Гласът на следователя стана още по-мек:
— Гражданино, на мен не ми доставя никакво удоволствие да причинявам болка на хората, но ако потрябва, ще дам нареждане без никакво колебание. Вие няма да можете да ни се противопоставите. Не е важно колко сте смел, вашето тяло има своите граници. И моето също. Никой не е в състояние да устои на методите на следствието. Всичко е само въпрос на време. И вие трябва да разберете, че времето има значение за нас само през следващите няколко часа. След това ще разполагаме с неограничено време. Един човек с чук е в състояние да съкруши и най-твърдия камък. Избавете себе си от мъки, гражданино. Спасете живота си — завърши следователят, гледайки в очите куриера едновременно тъжно и решително.
Следователят разбра, че е удържал победа. Това винаги се познава по очите. Непокорните, твърдите не отклоняват поглед. Те те гледат право в очите или по-често в стената, над главата, а пък най-силните, взели окончателно решение, вперват поглед в някаква точка, сякаш черпят от нея сили. Този човек се държеше по друг начин. Очите му, премигвайки, блуждаеха из стаята, като че търсеха изход, без да са в състояние да го намерят. А още от самото начало следователят не го смяташе за костелив орех. Може би още един жест…
— Желаете ли цигара? — Следователят извади от джоба пакет цигари и изтърси една на масата.
Куриерът протегна ръка и я взе, вдигайки с това белия флаг на капитулацията.
10.
ОЦЕНКА НА ЩЕТИТЕ
— И така, какво ни е известно? — попита съдията Мур.
В Ленгли току-що бе ударило шест часът, още не бе разсъмнало, а панорамата, която се откриваше зад прозорците, хармонираше с мрачното настроение на директора на ЦРУ и заместниците му.
— Някой е следил куриер номер четири — отговори Ритър. Заместник-директорът на ЦРУ по оперативната работа прелисти лежащите пред него документи. — Фоли забелязал „опашка“ и подал сигнал преди момента на предаването на материала. По всяка вероятност преследвачът не е видял лицето му, а е тръгнал след агента. Фоли твърди, че той е изглеждал недодялан — това му се сторило странно, ала решил да се довери на инстинкта си, което досега винаги му е носило успех. Завръщайки се в посолството, той изпратил един служител да провери сигнала, показващ, че агентът е успял да се откъсне от проследяването, но знак нямало. Налага се да приемем, че агентът-свръзка е провален и касетката се намира в ръцете на контраразузнаването, поне до доказване на противното. Фоли е прекъснал този канал за връзка. На КАРДИНАЛА ще бъде съобщено повече никога да не използва човека, на когото е предал касетката. Сега се каня да наредя на Ед да информира КАРДИНАЛА, че предадените от него сведения са загубени по пътя; не си струва да го безпокоим със сигнала за тревога.
— А защо? — попита адмирал Гриър.
Съдията Мур отговори:
— Работата е там, че материалът е съдържал изключително важна информация, Джеймс. Ако подадем сигнала за тревога, той може… дявол знае какво, самите ние сме му казали, ако се случи нещо подобно, да унищожи всичко, което може да го изобличи. Ами какво ще стане, ако не съумее да възстанови унищожената информация? Тя ни е тъй нужна, нали?
— Освен това руснаците ще трябва да положат немалко усилия, за да хванат следите му — продължи Ритър. — Аз ще наредя на Фоли и той ще помоли КАРДИНАЛА да възстанови информацията, която се съдържаше в касетката, и да ни я изпрати. А после нека КАРДИНАЛА се разкара от Русия завинаги. Той даде своето и заслужава награда. Веднага щом получим сведенията, ще подадем сигнала за опасност и ако имаме късмет, тъй ще го уплашим, че ще поиска да замине.