— По кой начин мислиш да го изведем? — попита съдията Мур.
— През морето, северния път — отвърна заместник-директорът по оперативната работа.
— Ти какво мислиш, Джеймс? — обърна се към заместника по разузнаването съдията Мур.
— Разумно решение. Ще е нужно малко време. Трябва да определим срок: десет-четиринадесет дена.
— Тогава нека се заемем с тази работа още днес. Свържи се с Пентагона и ги помоли. Настоявай да ни предоставят добър офицер.
— Да, разбира се — кимна адмиралът и се усмихна. — Знам за кого да настоявам.
— Добре, щом разберем кой е, аз ще изпратя нашия човек при него. Ние ще използваме господин Кларк — каза Ритър и присъстващите кимнаха в знак на съгласие. Кларк си бе създал малка легенда в оперативното управление. Ако някъде имаше нищожен шанс за успех — изпращаха него.
— Добре, пратете съобщение на Фоли — завърши съдията Мур. — Аз ще запозная с това президента. — Съдейки по изражението му, директорът на ЦРУ не очакваше нищо приятно от този разговор.
— Нито един агент не може да действа вечно. КАРДИНАЛА поне три пъти надмина и най-смелите очаквания. Спомени и това в разговора с президента.
— Непременно. Е, господа, чака ни работа.
Адмирал Гриър незабавно отиде в кабинета си. Още не бе станало седем часът, когато той позвъни в Пентагона, в управлението на заместник-командващия морските операции, отговарящ за подводните бойни действия. Първият въпрос, след като се представи, беше:
— Къде е сега „Далас“?
Капитан първи ранг Манкузо също беше на работното си място. Неговото последно плаване на подводницата „Далас“ щеше да започне след пет часа. При връхната точка на прилива тя трябваше да излезе в морето. В кърмовата част механиците вече привеждаха в действие атомния двигател. Докато помощникът се занимаваше с подготовката за отплаването, капитанът още един път преглеждаше плана на предстоящата задача. Той щеше да поведе кораба си за последен път на север. В американския и британския флот този термин означаваше Баренцово море, района за базиране на съветския флот. След като се озовеше там, корабът щеше да пристъпи към това, което във военноморския флот официално наричаха „океанографски изследвания“ — в случая с „Далас“ това означаваше, че подводницата щеше да прекара колкото се може повече време в преследване на съветските подводни ракетоносци. Това не беше лека задача, ала Манкузо умело се справяше с нея и веднъж той успя да огледа един руски ракетоносец по-близко от който и да било американски капитан на подводница. Разбира се, той не разговаряше за това дори с шкиперите на подводницата. Вторият му орден „За безупречна служба“, с който го наградиха за тази операция, бе засекретен и Манкузо не го носеше. И макар че за награждаването му с този орден се споменаваше в поверителния раздел на неговото досие, там липсваше текстът на заповедта за присъждането на наградата. Ала всичко това оставаше в миналото, а Манкузо беше човек, който постоянно гледаше напред, към бъдещето. „Ако ми предстои да извърша заключителното си плаване — помисли си той, — може да бъде и на север.“ Позвъни телефонът.
— Капитанът слуша — каза той, като сне слушалката.
— Барт, говори Майк Уилямсън — чу се гласът на командира на Втора подводна ескадра. — Ела при мен веднага.
— Разбрано, идвам. — Манкузо остави слушалката, дълбоко изненадан. След една минута се изкачи по трапа, слезе от кораба и се отправи по крайбрежната асфалтирана улица към очакващия го автомобил на адмирала. След още четири минути той влезе в кабинета на командващия Втора ескадра.
— Постъпи заповед, която променя твоята задача — извести контраадмирал Уилямсън веднага щом се затвори вратата.
— Какво става?
— Твоят „Далас“ трябва да се пребазира с пълна скорост във Фаслейн. Там ще те посрещнат. Ето всичко, което ми е известно, заповедта идва от Управлението на командващия морските операции и пристигна чрез командващия подводните сили на Атлантическия флот само за тридесет секунди. — Никакви други обяснения не се изискваха от Уилямсън. Нямаше съмнение: предстоеше да се изпълни някаква сложна и опасна задача. На „Далас“ често се налагаше да изпълнява такива поръчения. Наистина подобни заповеди постъпваха до Манкузо, но в края на краищата той олицетворяваше „Далас“.
— Моята хидролокационна група е все още с доста оредял състав — каза капитанът. — Имам добри млади матроси, ала шефът на групата се намира в болница. Ако задачата е особено опасна…
— От кого имаш нужда? — попита Уилямсън и Манкузо му отговори. — Добре, сега ще се заема с това. Ще са ти нужни пет денонощия до Шотландия, а през това време аз ще измисля нещо. Карай подводницата с пълен ход, Барт.