Выбрать главу

„Поне не се държи като семеен човек“ — помогна й мислено мис Марпъл.

Но пък и колко женени мъже се държаха така, сякаш не са? Можеше да изброи поне дузина!

— Хубавец е — каза тя замислено.

— Да, предполагам, че сте права — съгласи се Естер с безразличие.

Мис Марпъл я погледна съсредоточено. Нима не я интересуват мъжете? Или може би винаги я е интересувал само един мъж. Бяха й казали, че е вдовица.

— А вие отдавна ли работите при мистър Рафиъл? — попита тя.

— Четири или пет години. След като мъжът ми почина, се наложи да започна работа отново. Дъщеря ми трябва да учи, а съпругът ми ме остави в много тежко положение.

— Сигурно не е лесно да се работи за мистър Рафиъл? — попита мис Марпъл.

— О, не чак толкова. Когато го опознаеш… Често избухва и сам си противоречи… Но според мен най-лошото е, че хората го уморяват. За две години смени трима прислужници. Сякаш непрекъснато има нужда от нови и нови физиономии, за да има кого да тормози. Но двамата се спогаждаме много добре.

— Мистър Джаксън изглежда е много изпълнителен млад човек?

— Той е тактичен и пълен с енергия. Разбира се, понякога е малко… — тя млъкна.

Мис Марпъл се замисли.

— Сигурно на моменти положението му никак не е леко — предположи тя.

— Да. Не е нито само прислужник, нито само масажист. Обаче — усмихна се Естер — въпреки всичко някак си успява да се забавлява много добре.

Мис Марпъл се замисли и върху това. То не можеше да й помогне кой знае колко. Тя продължи да бъбри за други неща и скоро Естер заговори за четиримата природолюбители — Дайсън и Хилингдън.

— Семейство Хилингдън идва тук поне от три или четири години — каза Естер. — А Грегъри Дайсън — от много по-отдавна. Познава островите удивително добре. Струва ми се, че в началото е идвал с първата си жена. Здравето й не е било много добро и се е налагало да прекарва зимата в чужбина… Някъде, където е топло.

— И се е развел с нея? Или е починала?

— Починала е. Струва ми се, че тук. Не, нямам предвид точно този остров. На някой от другите. Доколкото разбрах, имало е известни неприятности… Някакъв скандал. Но той никога не говори за нея. Тези неща съм научила от други. Изглежда не се е разбирал добре с жена си.

— И след това се е оженил повторно за тази… Лъки?

Мис Марпъл произнесе името натъртено, сякаш искаше да каже: „Какво невероятно име, наистина!“

— Струва ми се, че тя е роднина на първата му жена.

— Отдавна ли се познават със семейство Хилингдън?

— Мисля, че откакто Хилингдън идват тук. Три или четири години, не повече.

— Семейство Хилингдън са много приятни хора — отбеляза мис Марпъл. — Тихи и спокойни.

— Да, и двамата са такива.

— Всички казват, че са много привързани един към друг — добави мис Марпъл. Тонът й беше напълно неутрален, но Естер Уолтърс я изгледа остро.

— Но вие мислите, че това не е истина, така ли? — попита тя.

— И вие самата не мислите така, нали, мила?

— Чудила съм се понякога…

— Тихите мъже от типа на полковник Хилингдън — каза мис Марпъл, — често харесват по-буйни жени.

И след многозначителна пауза тя добави:

— Лъки… какво странно име! Мислите ли, че мистър Дайсън си дава сметка какво става около него?

„Стара клюкарка! — помисли си Естер Уолтърс. — Тези възрастни жени понякога са ужасни!“

— Нямам никаква представа — отговори Естер ледено.

Мис Марпъл смени темата:

— Много жалко за горкия майор Палгрейв, нали?

Естер Уолтърс се съгласи донякъде от учтивост.

— Но ако наистина съжалявам за някого, това са собствениците на хотела — отбеляза тя.

— Да, наистина е много неприятно подобно нещо да се случи в хотел.

— Хората идват тук, за да се забавляват, нали? — каза Естер. — Да забравят за болестите си, за смъртта, за данъците, за замръзналите водопроводни тръби и всичко останало. Никой — добави тя с напълно променен тон — не обича да му напомнят за смъртта.

Мис Марпъл пусна плетката на коленете си.

— Много добре казано, мила. Много добре наистина. Да, точно така е.

— И са толкова млади! — продължи Естер Уолтърс. — Поеха работата от Сандерсън едва преди шест месеца и ужасно се притесняват дали ще успеят да се справят или не, защото нямат никакъв опит.

— Смятате ли, че смъртта на майора ще се отрази на репутацията им толкова зле?